Дерек Паркър - Казанова

Франческо Лоренцо Морозини, един от пратениците на посолството на Кверини в Лондон, дава на Казанова писмо за лейди Харингтън, най-видната лондонска дама. В дома й в Сейнт Джеймс той се забавлява с игра на карти (позволена дори в неделя на територията на двореца, когато навсякъде другаде е забранена). Компанията в къщата на лейди Харингтън е повече от вулгарна (каквато е и самата тя). Там Казанова се запознава с десетия граф Пемброук, който е бивш камердинер на Джордж II и преди пристигането на Джакомо в Лондон предизвиква скандал, избягвайки с дъщерята на един от лордовете на Адмиралтейството. Той се завръща при съпругата си, но не прекъсва извънбрачната си връзка. Графът е пословичен женкар като Казанова и напълно разбира желанието му да изпита удоволствията, предлагани от жените в града.

Първите опити на Казанова в това отношение са неуспешни. Пемброук го изпраща в бордей, където Джакомо вижда десетина жени и нито една не му харесва. По-късно новият му приятел обяснява, че човек трябва да знае към кого да се обърне, и му дава списък на млади жени, на които може да се наслади за четири, шест или дванайсет гвинеи (между 300 и 850 английски лири). Казанова опитва късмета си и в Ранело и Воксхол, двете големи градини за развлечения в Лондон. В първата му дават урок по английски маниери, когато избира красива млада жена и постига своето в карета на връщане към града. Когато след ден-два отново я посещава, тя го поздравява студено и отказва да го представи на приятелките си, твърдейки, че „подобни епизоди не са повод за запознанство“. 183 183 Спомени, 9, VIII, 191. — Бел.а. Той стига до извода, че Англия и английските маниери са озадачаващи.

Казанова започва да изпитва потребност от постоянна компания. Той не обича случайните връзки — и както Пемброук подчертава, има достатъчно място в къщата, за да настани някоя приятелка. Лондон е пълен с хубави момичета. Може и да убеди някоя да дойде да живее с него. Джакомо мисли дълго по въпроса и на 5 юли 1763 г. в „Газет енд Лъндън Дейли Адвъртайзър“ се появява следната обява:

„Малко семейство, неженен джентълмен или дама, със или без слуга, може незабавно да бъдат настанени в аристократичен и елегантно обзаведен първи етаж със специални предимства в Пел Мел, с храна, ако е необходимо. Етажът се дава под наем при изгодни условия, защото не е обикновена гостилница, и по-скоро заради компанията, отколкото за печалба. Моля, обърнете се към госпожа Редоу, шапкарката срещу магазина за играчки на господин Диърд в Пел Мел до Хей Маркет, Сейнт Джеймс.“ 184 184 Цит. От Childs, Casanova, p. 188. — Бел.а.

Естествено, неженените джентълмени и малките семейства получават отказ. Неомъжените дами се преценяват по-внимателно. Казанова е възмутен от кандидатките — „възрастните жени, които казват, че са млади, от уличниците, блудниците и безочливите проститутки“. Но накрая се появява красиво чернокосо момиче. Тя е на около двайсет години и говори чист италиански. Но за съжаление обяснява, че не може да си позволи повече от два шилинга седмично. По една случайност Джакомо има предвид точно тази сума, или поне така казва. Нещо повече, готвачът му може да приготвя превъзходни ястия само за пет пенса на ден. Младата жена се казва Полин. Когато го пита как да изрази благодарността си за любезността му, Казанова й предлага да вечеря с него, когато е сам. Той отива на разходка в парка, вече „влюбен“ в нея и изгарящ от нетърпение да я склони да се любят.

Историята на Полин е забележителна и романтична. Тя казва, че е дъщеря на португалски благородник, който е хвърлен в затвора по подозрения за заговор срещу краля. Полин е изпратена в манастир, където игуменка е леля й, и е сгодена против волята си за млад португалски граф. Преоблича се като мъж, а любовника си като жена и двамата се качват на кораб за Англия. Изпреварва ги съобщение за арестуването им. В Плимут задържат графа (още преоблечен като жена) и го връщат в Португалия, а Полин получава разрешение да слезе на брега. Тя отива в Лондон, продава бижутата, които носи, и накрая се озовава под покровителството на Казанова.

Щедростта и чарът му отново си казват думата. Той с изненада установява, че Полин е девствена, но пламенна любовница, и двамата прекарват няколко седмици на бурна страст. После пристига писмо от годеника й, който е освободен под гаранция. Той й обещава да й прости и да се ожени за нея, ако се върне в Португалия. Макар и натъжен, Джакомо веднага се съгласява, че Полин трябва да замине и дори я придружава чак до Кале. Той е неутешим, както след раздялата с Анриета. Но това не продължава дълго, защото съвсем скоро друга жена ще му причини много повече страдания.