Дерек Паркър - Казанова

Разбира се, Адела сяда до Джакомо, като се старае да не се обляга на него и да го постави в неловко положение. Той се държи приятелски и момичето с готовност се смее на духовитите му забележки. Те прекарват нощта в Руан, на сто и десет километра от Лион, пътуват, без да разговарят, до Варен, където обядват богато. Адела се напива с шампанско и заспива в каретата, облегнала глава на рамото на Казанова. Когато се събужда, разбира, че е в обятията му, и избухва в смях.

Двамата нощуват в Сен-Пиер, където след великолепна вечеря търговецът решава, че трябва да пътува през нощта, за да бъде на зазоряване в Невер, където има работа. Какъвто е обичаят, Адела и Казанова си лягат в една стая, но макар да има две легла, той уверява читателите на „Спомени“, че не е успял да изгони момичето от своето. На сутринта тя вече не е девствена и намачква чаршафите върху другото легло, за да заблуди слугите. (Казанова се подсмихва, защото петната кръв не може да не бъдат забелязани). Те продължават към Невер, където Моро се присъединява към тях и поради причини, известни само на него — вероятно вижда Казанова като богат зет — определено насърчава Адела да сподели леглото му. И тя го прави, докато пристигат в Париж. Джакомо спира каретата пред часовникарски магазин и й купува скъп часовник като прощален подарък.

Казанова решава да посети другия си брат. Франческо го посреща като съюзник срещу Гаетано, който живее на гърба на семейството му. Обидил е слугите в къщата и готвачът се заканва, че ще напусне, защото му се бъркат в кухнята. Гаетано се отказва от попрището на свещеник и предлага да си изкарва прехраната, като преподава италиански. Но тъй като не говори френски и е неграмотен, нищо не се получава. Джакомо му дава двайсет и пет луи, при условие че се върне в Италия, но издава менителници, които може да бъдат осребрени само по време на различни етапи от пътуването му. С малко късмет това е единственият начин да изчезне от живота им. Гаетано негодува, но при възможността да замине за Италия с двайсет и пет луи или да остане в Париж без пукнато су, макар и неохотно, потегля за родината си.

Казанова се среща с мадам Д’Урфе няколко пъти и се съгласява да заведе младото й протеже Джузепе Помпеати, граф Д’Аранда, в Лондон, при майка му — Тереза Имер. Тя води бурен живот, след като прогонва бебето от леглото си, за да се люби с Джакомо във Венеция. Тереза Имер се омъжва за балетист на име Помпеати, оставя го, за да стане любовница първо на маркграфа на Бавария, после на принц Лотарингски, и известно време ръководи театър в Брюксел. Заплашена със затвор за неясно престъпление, Тереза Имер избягва в Холандия. Казанова я среща за кратко в Ротердам в края на 1758 г. Установява, че тя мизерства, дава й пари и завежда Джузепе в Париж, където мадам Д’Урфе щедро плаща за пансион и училище. Сетне Тереза приема името на друг любовник, Жан Ружербо Корнелис, и отива в Лондон, където като госпожа Корнелис устройва модни балове в Карлайл Хаус на площад „Сохо“.

Казанова, изглежда, стига до извода, че е отишъл твърде далеч в злоупотребите си с мадам Д’Урфе. Преди да замине за Англия, той я посещава през юни 1763 г., за да се сбогува, и това е последната им среща (през август той получава писмо от нея, в което тя го отпраща завинаги и намеква, че най-после е разбрала какъв е измамник). На 11 юни в Кале Джакомо купува билети за себе си, Джузепе Помпеати и Клермон и щедро споделя лодката с херцог Бедфорд, който е участвал в мирните преговори във Фонтенбло. В Дувър Казанова е възмутен от строгата проверка, която правят митничарите — „изключително досадни, нахални, недискретни и дори нечестни“. 176 176 Спомени, 9, VII, 161. — Бел.а. После заминава за Лондон, очарован от хубавите английски карети (на които винаги се е възхищавал), красивата природа и елегантните градове Кентърбъри и Рочестър, и вечерта пристига в Карлайл Хаус.

Казанова е смаян от положението на старата си приятелка. Госпожа Корнелис има забележителен напредък, откакто за пръв път се появява в Лондон като певица — в операта „La Caduta d’Giganti“ от Глук в Хеймаркет през 1746 г. Според доктор Бърни тя пее „толкова мъжествено и агресивно, че в гласа й почти не се долавят признаци на женственост“. 177 177 Charles Burney, History of Music (London, 1806), IV, p. 453. — Бел.а. До 1760 г. Тереза натрупва достатъчно пари, за да си купи голяма къща в източната част на Сохо, и дава прочути балове и вечери, на които присъства модният елит на Лондон. Посетителите се наричат „Дружеството“. Идват дори членове на кралското семейство. Цената на билетите е висока — две гвинеи (най-малко 140 английски лири).