Дерек Паркър - Казанова

Казанова усеща, че не може да даде ход на нещата и понеже е отегчен до полуда от бръщолевенето на покровителката си, решава малко да си почине. Той казва на мадам Д’Урфе, че трябва да замине за седмица в провинцията, за да се отдаде на пълно въздържание от компанията на жени и всяка вечер да се моли на Луната. Тя, естествено, проявява разбиране и Джакомо прекарва известно време с Марколина, която го забавлява превъзходно (той си дава сметка, че от години не се е наслаждавал на истинска венецианска блудница). Марколина му казва, че е роден да носи късмет на нещастни момичета. Двамата си подхождат напълно. Макар да е ясно, че тя би го последвала навсякъде, Казанова не смята да се жени, но няма намерение да й попречи, ако пожелае да си намери подходящ съпруг.

Междувременно възникват проблеми. Гаетано досажда на Марколина и незабавно е изпратен в Париж, а Пасано се заразява с гонорея. Той се опитва да изнуди Казанова и иска от него хиляда луи (над 71 000 английски лири), в противен случай ще разкрие измамата на мадам Д’Урфе. Джакомо отказва да плати и Пасано написва нескопосано писмо на маркизата, в което й разказва цялата история, както и че нейният герой е довел от Марсилия две момичета, с които се развлича всяка нощ. За Казанова не е трудно да убеди маркизата, че Кверилинт е обсебен от Дявола. Тя настоява да се консултират с кабалистична пирамида, която разкрива, че духът на истинския Кверилинт е изпратен в Млечния път, а човекът в леглото в съседната стая е черен дявол. Но в крайна сметка Казанова е принуден да плати на Пасано. Той успокоява покровителката си, като я уверява, че истинският Кверилинт ще му изпрати „Вест“ от Млечния път и всичко ще бъде наред, след като красива Undine 167 167 Воден дух. — Бел.а. пречисти него и мадам Д’Урфе в баня с бистра вода.

Идеята за нимфата е нова. Джакомо се притеснява, че няма да може да се възбуди, когато дойде време да обладае покровителката си, която макар и още красива, е стара. Пък и той не е първа младост. Ако му провърви някое хубаво момиче да разпали страстта му в банята, може и да се справи както трябва. Казанова решава, че Марколина е подходящата девойка. Той й дава подробни указания какво да прави при изпълнението на ритуалите в банята, но подчертава, че основната й задача е да го възбуди достатъчно, за да може да осъществи съвкупление с покровителката си.

Церемонията се извършва между пет и пет и половина следобед на 26 април 1763 г. 168 168 Точното време е свързано с изгряването на Луната. — Бел.а. Предишния ден Джакомо скрива Марколина в един шкаф и й дава лист хартия, на който е написано послание, че тя е нимфата, дошла от Рона, за да ги пречисти, но й е забранено да говори. Писмото е написано със стипца и когато листът се намокри, думите се появяват върху хартията. После Казанова си ляга, позволявайки на Марколина да спи до него, но прекарва една от редките си нощи на въздържание, защото трябва да запази сексуалната си енергия за следващия ден.

Джакомо и маркизата обядват заедно. Мадам Д’Урфе е облечена с великолепна рокля, украсена със злато, и е окичена с диаманти и изумруди, чиято стойност дори Казанова не може да пресметне. Деколтето й разкрива гърди, „които преди четирийсет години бяха несравнимо красиви във Франция“. 169 169 Спомени, 9, III, 63. — Бел.а. В два и трийсет нимфата незабелязано излиза от шкафа и се появява с празния лист хартия в ръка. Джакомо построява пирамида, която му казва, че тайното послание ще се появи само когато хартията се намокри. Посланието смайва маркизата. Тримата се събличат и влизат в старателно подготвената вана. Казанова се втренчва в прелестите на Марколина и успява да обладае възрастната си покровителка. Церемонията се извършва на три пъти. Бог знае защо Джакомо прави това, сякаш иска да предизвика съдбата. Той пише, че половин час се готви за втория акт, но дори най-дръзките нежности на Марколина не го възбуждат. За пръв път през живота си той се преструва, че изпитва оргазъм — вероятно успешно, защото маркизата остава доволна и дори Марколина не се усъмнява.

Сетне тримата си почиват. Марколина се възбужда силно и започва да гали маркизата, която е изненадана, но възхитена, а после насочва ласките си към Джакомо. Той се възбужда, но не може да стигне до оргазъм с покровителката си и отново се преструва. Накрая се обличат. Маркизата сваля диамантената си огърлица и я дава на Марколина, която щастлива се оттегля в шкафа. В това време Казанова убеждава мадам Д’Урфе, че когато му дойде времето, ще роди момче, но дотогава трябва да почива сто и седем часа. Маркизата си ляга, а той измъква Марколина от къщата и цяла нощ я люби (човекът явно е неизтощим). Марколина моли да я вземе със себе си и Казанова се изкушава да го стори, давайки си сметка, че тя е по-опитна любовница от Анриета или от М. М. Но остава верен на природата си и решава да даде възможност на Марколина да се омъжи и да води спокоен, благоденстващ и безметежен живот.