Дерек Паркър - Казанова

На другия ден, когато пристигат на площад „Кордуцио“, дамите са поканени в специална стая, за да видят новите си рокли — едната от сатен с цвят на перли за графинята, другата от розов сатен на бледозелени райета за Клементина и третата — небесносиня с бродирани пъстри цветя и френска дантела за Елеонора. Те са възхитени, а графът е доволен, когато Джакомо настоява да подари роклите на жените от негово име.

Обядът е истинско пиршество. Трапезата е отрупана с риба, месо, стриди и отбрано шампанско. Години по-късно, Казанова пише в спомените си:

„Обичах и бях обичан, здравословното ми състояние беше добро, имах много пари и ги харчех, бях щастлив и го признавах пред себе си, присмивайки се на моралистите, които твърдят, че в света не съществува истинско щастие… Има щастие, което е съвършено и реално, докато продължава. Щастието преминава, но това не означава, че не е съществувало, и онези, които са му се наслаждавали, не съзнават това. Не заслужават да бъдат щастливи онези, които го изпитват и го крият от себе си, или го получават, но го пренебрегват.“ 163 163 Пак там, 8, X, 274. — Бел.а.

След като постига целта си, Казанова известно време се наслаждава на благосклонността на Клементина. Тя го пита дали е достойна да му бъде съпруга. Джакомо отговаря, че той не е достоен да бъде неин съпруг, и се подготвя за неизбежната раздяла. Казанова обещава, че ще дойде отново след година и ще купи имение наблизо, където ще живеят заедно с децата си. Независимо дали му вярва или не, Клементина прекарва с него всяка нощ до заминаването му, докато сестра й Елеонора спи или се преструва, че спи в същото легло. Казанова дори не се опитва да види Клементина отново. След близо година тя се омъжва за граф Басано Нипотия, ражда му двама сина и, изглежда, живее щастливо с него.

Казанова напуска Милано на 20 март 1763 г. с нова компаньонка, девойка, която нарича мадмоазел Крозен. Тя е приятелка на Дзеновия и се обръща за помощ към него. Крозен е порядъчно момиче от Марсилия, но е прелъстено и изоставено от маркиз Антонио дела Кроче, познат на Джакомо от игралните маси във Венеция. Вероятно защото още е влюбен в Клементина, Казанова решава да не прелъстява Крозен, и я представя за своя племенница. Една нощ, когато наемат стая в една гостоприемница, той я поканва в леглото си и тя е готова да се подчини. Джакомо обаче се отказва и те спят в отделни легла.

В Генуа Казанова се среща първо Джакомо Пасано 164 164 Пасано е известен също като Аскано Погомас. — Бел.а. — шейсетгодишен поет и художник (предимно на еротични картини). Казанова се запознава с него в Легхорн през зимата на 1760 г. и смята да го представи за Кверилинт, въображаемия розенкройцер, който ще му помага в довършването на „великото дело“, замислено с мадам Д’Урфе. Пасано живее в мизерия заедно с грозната си и нечистоплътна съпруга и с дъщеря си. Джакомо го наема за „секретар“. От самото начало е ясно, че Пасано едва ли ще се справи със задълженията си. Помолен да намери готвач, той предлага свой братовчед, който се оказва най-лошият готвач в града, ако не и в цяла Италия. Единственото нещо, което успява да постигне е, че свързва работодателя си с Жозеф Боно, богат търговец на коприна и банкер от Лион, който му оказва финансова помощ и му дава съвети.

Джакомо наема старата си приятелка Анета за камериерка на „племенницата“ си, както продължава да представя мадмоазел Крозен. Разбира се, причината за това е, че по този начин тя винаги му е подръка. Но мадмоазел Крозен харесва момичето, чувствата й са споделени и споразумението е напълно задоволително. „Племенницата“ продължава да стои настрана от Казанова и съвсем не е шокирана от връзката му с Анета. Често влиза в стаята му и сутрин седи на леглото, дори когато той се люби с момичето. Това му харесва, защото винаги се възбужда от присъствието на воайор, особено жена, която е на път да покори.

Джакомо прави планове да напусне Генуа в понеделник по Великден (3 април 1763) и да замине за Марсилия, където го чака мадам Д’Урфе. Във вторник сутринта на Страстната седмица Клермон му съобщава, че един свещеник иска да го види. Дрипавият и мърляв монах, който се хвърля в прегръдките на Джакомо, се оказва по-малкия му брат Гаетано, който вече е на двайсет и девет и е ръкоположен преди няколко години. Той признава, че е видял адреса на брат си в писмо в дома на сенатора Брагадино. Казанова му дава пари, за да отиде в Генуа. Гаетано е мързелив, неграмотен и напълно лишен от гордост и самоуважение. Иначе е приятен, с красиво лице и гъсти, лъскави коси. И вероятно с това привлича високата, красива и „апетитна“, но надменна млада жена, която представя на брат си в гостоприемницата, където е отседнал — и където се налага да остане, защото Казанова не го допуска вкъщи.