Дерек Паркър - Казанова

На другия ден Хедуиг продължава да размишлява по въпроса дали Адам и Ева са се съвкупявали, докато са били в райската градина, или след като са ги прогонили оттам; дали Господ знае собственото си съществуване; как е възможно материята да е създадена от нищото и какво означава думата „дух“. В това време Елена вече е измислила начин как тримата с Хедуиг и Казанова да прекарат нощта. Тя предлага на Джакомо да отиде при майка й следващата вечер, а после да излезе и да затръшне вратата все едно си е тръгнал. Така и става. Девойките го завеждат в малък килер, където има печено пиле с трюфели, хляб и бутилка отлично вино „Нюшател“.

Докато седят в мрака, Казанова им разказва за ненаситната си страст към жените и за уловките, които използва, за да ги прелъсти, но подчертава, че никога не е обладавал своите жертви против волята им. Той споделя най-голямото си откритие, а именно, че добродетелна и скромна девойка като Елена проявява благосклонност, ако мъжът направи опит за сближаване в присъствието на друга жена. Тогава и двете обикновено се осмеляват да стигнат докрай. А може би готовността на едната да се отдаде неизбежно води до падението на другата. Джакомо заявява, че родителите на непорочните девойки поемат голям риск, настоявайки да ги придружава друго момиче, че за тях това е много по-опасно, отколкото да се разхождат с млад мъж. Защото ако едното момиче си позволи да бъде благосклонно, другото започва да ревнува и се бои, че ще изглежда недостатъчно любезно. Така двете се насърчават взаимно и успехът на прелъстителя е сигурен. Той е убеден, че ако не е била Елена, сигурно е щял да прелъсти по-смелата Хедуиг. Но без нея едва ли би пожънал успех с Елена.

След четири часа, прекарани в килера, Елена завежда Казанова в стаята на Хедуиг, където момичетата го молят да им покаже как е изглеждал Адам и с радост се разголват по „Евино облекло“ (Хедуиг цитира Свети Климент Александрийски, който казва, че истинският срам е само в дрехите, скриващи непорочността). Оказва се, че и двете девойки са девствени, но тъй като има голям опит с жените, Казанова (който предвидливо си слага презерватив) бързо ги посвещава в изкуството на любовта, причинявайки им много повече удоволствие, отколкото болка. (Поне така е според него.) Освен това той твърди, че ги е обладал шест пъти и е довел Елена четиринайсет пъти до оргазъм. Джакомо описва случилото се доста колоритно и не без известна доза самохвалство.

Трябва да предположим, че девойките са се забавлявали, защото нетърпеливо си устройват същото забавление и на следващата нощ, знаейки, че Джакомо скоро ще напусне града. Той отива при тях в единайсет вечерта. След няколко часа на плътски наслади те заспиват, събуждат се в четири и Казанова се разделя с тях в шест и трийсет толкова изтощен, че прекарва остатъка от деня в леглото. Това е красноречив пример за непреодолимия му чар. Две интелигентни и скромни млади жени са прелъстени с лекота, а после са изоставени. Но те нито протестират, нито го обвиняват. Приятелят на Джакомо, синдикът, определено е наясно със случилото се, но не го приема твърде сериозно. Така Казанова за пореден път идва, вижда и побеждава.

Рано на другата сутрин той заминава за Лион, където мадам Д’Урфе му дава петдесет хиляди франка (148 800 английски лири). С парите Джакомо си купува хубави дрехи и в средата на септември 1762 г. пристига в Торино, където наема къща и започва да кани приятелите си на изискани вечери. Мария Кортичели още живее в градчето Риволи, северно от Торино заедно с французина кавалер Карло Райберти, кавалер Карло Адалберто Фламинио Райберти, някогашен държавен секретар в кралство Сардиния и настоящ главен помощник в Министерството на външните работи. Райберти е платонично влюбен в Мария (Казанова смята, че той е сдържан и равнодушен към жените и вероятно затова поверява Кортичели на грижите му). Кавалерът моли Джакомо да й уреди уроци по балет, тъй като е убеден в големите й възможности на балерина и би желал тя да танцува на предстоящия карнавал. Мария изглежда в добро настроение и след като е родила, напълно е възстановила фигурата си.

Казанова се съгласява да помисли за уроци по балет, Но първо решава да се разтуши. Затова отива при шапкарката, чиито момичета са му били на разположение по време на последното му посещение в Торино. Тя му разказва всички любовни интриги в града и споделя, че за съжаление няколко момичета са напуснали. Освен това властите са се заинтересували от къщата й и са я принудили да обещае, че ще изпраща момичетата си да обслужват само дами. Шапкарката обаче уверява Казанова, че все нещо ще се уреди, като го представи на родителите на някои от девойките, за да получи разрешение да ги забавлява в неделя.