Дерек Паркър - Казанова

В три часа следобед той сяда да играе пикет с офицер на име Д’Ентрагю. Играта продължава до късно през нощта. В девет часа сутринта офицерът усеща, че Джакомо е уморен и предлага да заложат сто луи (около 7000 английски лири) с уговорката, че губи онзи, който пръв огладнее или заспи. Казанова се съгласява. На обяд и двамата отказват храна, в четири часа по взаимно споразумение хапват борш, а вечерта Д’Ентрагю вече „прилича на изровен от гроба труп“. Джакомо обаче още се държи. Играта продължава втора нощ, макар че уменията им далеч не са забележителни. В девет сутринта те сръбват още борш, но Д’Ентрагю припада. Казанова отива в дрогерия, купува си средство, предизвикващо повръщане, спи няколко часа и става свеж като кукуряк. Облогът е спечелен.

След десетина дни той и двете жени продължават към Базел. Там по щастлива случайност Джакомо успява отново да отложи „великото дело“. Една вечер се прибира, готов да прекара нощта с Мария, която вече не харесва, но поне винаги е на разположение. Казанова влиза в спалнята и я вижда в обятията на млад мъж, чието расо е захвърлено на пода. Случката е добре дошла, защото Казанова може да твърди пред мадам Д’Урфе, че Мария е омърсена от Дявола в образа на свещеник, и му е нужно време да я пречисти, за да я използва в церемонията за „великото дело“.

Казанова изпраща Мария за Торино с достатъчно пари, с които да живее, докато му потрябва отново, и отива с мадам Д’Урфе чак до Безансон. После тя продължава към Лион, а той към Женева, където си почива и прекарва времето си в светски развлечения, но този път не посещава Волтер. Джакомо е по-склонен да поднови познанството си със синдика Шатовьо и трите му дъщери, които са красиви, леснодостъпни и благосклонни. С тях живее и едно хубаво и добродетелно момиче на име Елена, братовчедка на една от сестрите. В дома на Шатовьо Казанова се запознава и с братовчедката на Елена, Хедуиг, племенница на протестантски свещеник, с когото за кратко се среща в Женева и разговаря на религиозни теми (особено по въпроса дали Свети Августин е бил прав в предположението си, че Дева Мария е заченала Исус през ушите). Хедуиг е много красива, но Казанова хвърля око на Елена. Синдикът също я гледа похотливо, но той е възрастен мъж и далеч не притежава физическите достойнства на Джакомо. Девойката пък е твърде хубава, за да се предаде без съпротива на съперник, та дори това да е домакинът. Освен това е изключително скромна и неопитна, което прави преследването й още по-интересно.

По време на вечеря в дома на чичо й, Хедуиг и Казанова разпалено спорят на богословски теми. По-късно синдикът се оттегля в стаята на Елена и едно от другите три момичета. Впоследствие споделя с Джакомо, че когато понечил да я обладае, тя се скрила под завивките и не го удостоила дори с поглед. Той предлага на Казанова да си опита късмета, но се оказва, че Елена отказва да бъде прелъстена. Тя няма нищо против другите да правят каквото искат, но желае да я оставят на мира. И докато се чуди какво да прави, Джакомо решава да замине за Лозана при бившата си икономка, сега мадам Лебел. Тя има син от него, който е на 18 месеца. Верен на думата си, Лебел е приел детето като свое. Тримата прекарват приятна вечер. Това е една от жените, които Казанова истински обича и се радва, че тя е щастливо омъжена за прекрасен човек. И през ум не му минава да се люби с нея.

Когато се връща в Женева, Джакомо започва да крои планове как да прелъсти красивата Елена. Положението се усложнява от присъствието на майка й, която ревностно я пази. Джакомо кани на вечеря момичетата, майката на Елена, чичо й и неколцина други познати. Хедуиг забавлява гостите с богословски разсъждения, питайки се какво ли дете би се родило, ако добрата самарянка зачене от Иисус. Казанова се уединява с нея и с Елена в градината. Вечерта е гореща и девойките решават да се изкъпят във фонтана. Компаньонът им любезно им помага да си подсушат ходилата, бедрата и… „Изпаднах в екстаз, като видях скритата красота на двете най-хубави момичета в Женева.“ 160 160 Спомени, 8, IV, 100. — Бел.а. Хедуиг признава, че макар да владее богословската страна на нещата, не е наясно с чисто практическия въпрос относно Иисус и самарянката, той като не познава мъжкото тяло, нито пък знае как се зачева дете. Казанова с удоволствие й позволява да огледа слабините му. Дори срамежливата Елена е заинтригувана от действието на сътворителния атрибут. Девойките с интерес наблюдават течността на живота, която Джакомо отъждествява със „Словото“, т.е. със Сътворението: „в началото бе Словото“. Непорочната Елена е завладяна от преживяното и нетърпеливо пристъпва към действие.