В гостоприемницата в Шамбри Казанова вижда хубаво момиче и научава, че тя е съпруга на млад мъж, който се възстановява от раните си след инцидент край града. На другия ден Джакомо получава писмо от Дезармоа, който го уведомява, че някакъв мъж е избягал с дъщеря му. Той го е ранил и предполага, че трябва да е някъде в Шамбри. Маркизът моли Казанова да го потърси. Дезармоа е разтревожен, тъй като двойката не е сключила брак, и настоява дъщеря му да се върне у дома.
Джакомо харесва младата двойка, но показва на момичето писмото от баща й и изчаква да види какво ще стане. Впоследствие тя признава, че не е омъжена и се е наложило да избяга, защото баща й не бил съгласен. Освен това намеква, че баща й изпитва неестествена любов към нея, но с помощта на майка си е успяла да отблъсне опитите му за сближаване. Казанова се опитва да измисли начин да осигури зестрата й. Тя обяснява, че няма зестра, защото баща й е беден и всъщност не е богатият внук на маркиз. Джакомо пише на Дезармоа, че дъщеря му е в безопасност и под закрилата на закона. После казва на двамата влюбени, че ги смята за свои деца, че ще им осигури достатъчно пари, за да се издържат.
Вниманието му е привлечено от пристигането на мадам Морин, която е леля не само на М. М., но и на госпожица Роман, чийто успех в Париж е предсказал, правейки се на астролог. Мадам Морин казва, че всички в Гренобъл говорят със страхопочитание за него, след като са чули предсказанието му. Девойката наистина е станала любовница на краля, бременна е от него и е на път да стане кралица на Франция. М. М. е красива както винаги. Правилата в манастира не са строги и Казанова дава вечеря за дванайсет души, които сядат около дълга маса, снабдена с решетка, която да разделя посетителите от монахините, и поставена така, че половината да е „извън“ манастира, а другата — „вътре“.
М. М. поканва пет други монахини да седнат при нея. Сред тях е особено красива млада жена, която веднага привлича погледа на Джакомо. От своята страна на преградата той забавлява госпожица Дезармоа, мадам Морин, дъщеря й и още две неизвестни гостенки. След три часа всички са пияни. Казанова има чувството, че ако не е решетката, може да обладае всички монахини. На другия ден той отново отива в манастира и разпитва М. М. за красивата млада девойка. Тя обещава да ги запознае и на следващия ден довежда момичето до решетката, за да разговаря с него.
Монахинята още не е навършила дванайсет години, но е добре развита и е облечена в светски дрехи (правилата за облеклото в манастира явно са по-свободни). Казанова откровено й казва, че би доставила удоволствие на всеки мъж, който извади късмета да се ожени за нея. Тя се изчервява. М. М. му позволява да погали младата й приятелка през решетката, а в нейно отсъствие Джакомо склонява момичето да направят сравнение между мъжкото и женското тяло. Тя няма опит в това отношение и се стъписва от въздействието, което оказва върху него, особено когато той стига до оргазъм.
Казанова се връща в гостоприемницата и се люби с госпожица Дезармоа, която прелъстява без никакви затруднения. На сутринта отново отива в манастира и М. М. му казва, че младата й приятелка изгаря от страст след първото си преживяване с мъж. По собствено желание девойката коленичи на перваза на прозореца и му прави френска любов през решетката.
Ненаситен както винаги, вечерта Казанова отново обладава госпожица Дезармоа, след като обещава да говори с баща й за нейното бъдеще. На следващата сутрин Джакомо отива в Лион и наистина се среща с Дезармоа. Той го убеждава да подпише документ, че е съгласен дъщеря му да се омъжи, и го изпраща в Шамбри. Сетне продължава пътуването си и три дни по-късно е в Париж, за да се срещне с мадам Д’Урфе.
Осма глава
Прехвърляне на души
1761 — 1763 г.
Казанова остава в Париж за кратко заради дуел, но използва времето си там възможно най-добре. След четири години мадам Д’Урфе, която вече е на средна възраст, още очаква с нетърпение да разбере как точно душата й ще бъде прехвърлена в тялото на новородено момче. Казанова оправдава забавянето си, като обяснява, че за да успее начинанието, на церемонията трябва да присъства видният розенкройцер Кверилинт, който обаче е хвърлен в лисабонски затвор от Светата инквизиция.
Разбира се, такъв човек не съществува. Кверилинт е оприличен на Кристиан Розенкройц, предполагаемия основател на Ордена на розенкройцерите през XIV век, който днес се смята за митична личност. Твърди се, че розенкройцерите са били посветени в древното езотерично познание. Казанова използва цялата тази загадъчност, за да мами благодетелката си. Той твърди, че британският дипломат лорд Стормънт, с когото скоро предстои да се срещне по време на мисията си в Аугсбург, е свързан с Ордена на розенкройцерите и ще му окаже съдействие. За целта обаче трябват много пари и скъпи бижута, с които да подкупи лорда. Мадам Д’Урфе отговаря, че с удоволствие ще осигури всичко необходимо.
Читать дальше