Дерек Паркър - Казанова

Но с помощта на Коста, когото момичетата харесват, дъщерите на Ригети променят отношението си и на Казанова му се струва, че едната от тях — седемнайсетгодишната Маруция — го харесва. Години по-късно, пишейки спомените си, той още я помни ясно. Заслужава си да цитираме подробно описанието й. Казанова не споменава нищо за фигурата й, което доказва, че преди всичко той се е възхищавал на красивите лица на жените, които са го привличали.

„Тя беше русокоса, но не с твърде светли коси… Маруция беше изключително жизнена, досущ розов цвят, който никой художник не би могъл да нарисува. Големите й черни очи постоянно се стрелкаха насам-натам и бяха влажни, сякаш покрити с най-финия емайл. Тази едва забележима влага, бързо разсейвана от въздуха, мигновено се възстановяваше от бързото мигане на клепачите. Косите й бяха сплетени на четири тежки плитки, които се събираха на тила й и образуваха красив венец, но не толкова стегнат, че да не позволява на малки къдрици да се измъкнат, особено за да украсят високото й, голямо чело с неподражаема артистичност. Руменина оживяваше страните й и звънлив смях трептеше на красивата й уста и огненочервени устни, които бяха нито съвсем стиснати, нито разтворени твърде много и разкриваха две редици съвършени зъби…“ 153 153 Пак там, 7, IX, 197. — Бел.а.

Казанова прави опит да се сближи с нея в полуразрушена църква, където двамата са се уговорили да се срещнат. Маруция споделя, че иска да се омъжи за млад перукер и че майка й сигурно ще се съгласи, стига да събере 400 дуката зестра, от които не й достигат 200. Джакомо веднага обещава да й даде необходимите средства, а после се среща с изповедника й и го убеждава да приеме парите и да издаде срещу тях благотворителни купони на същата стойност, за да може момичето да представи сумата пред крайно консервативната си майка като дарение.

Маруция е във възторг, а Казанова, който вижда възможност да получи своята награда, я отвежда в леглото още щом й връчва купоните — тъкмо навреме впрочем, тъй като на следващата сутрин заминава за Неапол. Той няма особена причина отново да отиде там, освен че херцог Маталона, с когото се запознава в Неапол през 1744 и среща в Париж през 1752 г., го поканва на гости, когато се върне в Италия. Изглежда, Джакомо просто решава, че моментът е подходящ да го стори. Той обещава да се върне в Рим съвсем скоро, но първо трябва да се наслади на Маруция още веднъж, за последен път преди венчавката й. Тя е доволна от уреждането на нещата и подчертава, че е спала с него от любов, а не от корист. Казанова й обещава още сто дуката, за да даде печалбата от лотарията за зестра. Той вечеря в дома на Ригети и когато сядат да играят фараон, прави всичко възможно, за да загуби четирийсет дуката в полза на семейството.

Потегляйки към Неапол, Казанова стига до извода, че е доста заможен. Освен спечелените пари, банкерът го уведомява, че в сметката му има почти 200 000 франка (около 595 300 английски лири) и бижута на стойност 10 000 дуката (178 225 лири). Той има и трийсет хиляди гулдена (194 500 лири) в банка в Амстердам. Въпреки че в „Спомени“ някои подробности и редът на събитията са неточно описани, очевидно по онова време Казанова е много богат и може да задоволява до насита слабостта си към хубавата храна и вино, скъпите дрехи и първокласното пътуване.

Джакомо пристига в Неапол, изгаряйки от нетърпение да види приятелите си отпреди осемнайсет години. Казват му, че далечният му роднина Антонио Казанова е в Салерно. Дженаро Пало, при когото е живял, е починал и синът му, който е поет, се е оженил и е в Санта Лучия. Адвокатът Кастели също е покойник. Вдовицата му, прелестната Лукреция, има къща на трийсетина километра от Неапол. Херцог Маталона, който е жив и се радва на добро здраве, незабавно изпраща слуга да пренесе вещите му от гостоприемницата, където Джакомо е отседнал, в двореца „Маталона“.

Херцогът се е оженил за красивата дъщеря на херцог Новино и е щастлив да съобщи на госта си, че има син. Казанова е малко изненадан, защото се говори, че херцогът е импотентен. Маталона признава, че освен със съпругата си половата му слабост се проявява с всички други жени, дори с любовницата му, красива и интелигентна седемнайсетгодишна девойка, която държи заради репутацията си и чиято компания му е приятна. Той обещава да я представи на Казанова. После го завежда в операта „Сан Карло“ на представлението на „Атилио Реголо“ от Йомели по случай десетия рожден ден на крал Фердинанд IV, който величествено седи в кралската ложа.