Дерек Паркър - Казанова

Джакомо спи до обяд и докато закусва, се появява по-малкият му брат Джовани. Повикал го е Коста, който му е намерил подслон в къщата на художника Рафаел Менгс. Още съвсем млад Джовани започва да рисува във Венеция и през 1750 г. отива в Рим, за да учи при Менгс, който през 1745 г. е дворцов художник в Дрезден. Негов покровител е Йохан Йоаким Винкелман, първият голям немски специалист по история на изкуството. В Рим Менгс изписва тавана на църквата „Сан Еузебио“, ръководи Художествената академия и работи върху най-известното си произведение — „Парнас“ — на тавана на Вила Албани.

Винкелман е човек ексцентричен и често се напива, а в такива моменти е изключително заядлив и избухлив. Той обича да „палува с младите“ и неуморимо играе на пода с децата на Менгс. 152 152 Спомени, 7, IX, 193. — Бел.а. Веднъж, когато Казанова неочаквано посещава семейството, Винкелман набързо закопчава бричовете си в компанията на красиво момче. Без да се смути, той обяснява, че не е педераст, но това не означава, че не иска да опита. Макар и историк, Винкелман смята за странно, че много от древните хора са били отдадени на този порок. Той се възхищава на древните гърци, отъждествява се с тях и се срамува, че не споделя предпочитанията им. Затова от три-четири години събира най-красивите момчета в Рим и се опитва да блудства с тях — за съжаление безуспешно, защото душата иска, но тялото не може. Винкелман твърди, че предпочита жените, но моли Казанова да запази този факт в тайна. Репутацията му ще бъде опетнена, ако хората разберат, че държи метреса, а не педераст. (По-късно братът на Казанова и Менгс си правят шега с него като фалшифицират „древен“ римски стенопис, изобразяващ хомосексуална сцена. Известно време Винкелман разпалено пише, че това е доказателство за склонността на римските художници към хомосексуализма.)

Джовани предлага Джакомо да се премести при него, в свободния апартамент на Менгс, и след кратко колебание Казанова се съгласява. Той обяснява, че е смятал да остане във Ville de Londres, защото е влюбен в една от дъщерите на гостилничаря. Няколко дни по-късно, когато има възможност да интимничи с нея, Казанова решава, че тя не е толкова привлекателна, колкото е мислел. Но брат му Джовани я харесва и след година се оженва за нея.

Винкелман показва Рим на новия си познат. По онова време той е библиотекар на кардинал Алесандро Албани, собственикът на Вила Албани, и позволява на Казанова да види картината на Менгс, която почти е завършена. Джакомо е смаян не само от картината, но и от вилата, в която има великолепна колекция от антики. Той получава покана и за аудиенция при папа Климент XIII, с когото се познава още като епископ Карло Резонико в Падуа. Казанова разказва на папата заплетена история, която се разиграва между него и кардинал Пасионей, библиотекар във Ватикана. Двамата се надпреварват кой на кого да даде по-ценен подарък. Джакомо е изключително горд и желае да бъде пръв във всяко съперничество, както и става. Той дава на кардинала великолепна книга, която Пасионей настоява да плати, за да не се чувства задължен. Негово светейшество е възхитен от цялата тази игра и най-вече от хубавия подарък на Казанова, когото удостоява с папския орден „Златната шпора“.

Джакомо не е на себе си от радост. Сега наистина може да се нарича „кавалер“. Той обаче сваля автентичния обикновен кръст на ордена и си купува друг за хиляда дуката, богато инкрустиран с диаманти и рубини. Въпреки че не смее да се появи с него в Рим, по-късно (съвсем неуместно) гордо го окачва на врата си по време на пътешествията си до момента, в който през 1765 г. във Варшава един благородник го пита защо му е тази дрънкулка. Носели го единствено самозванци. Казанова го маха и повече никой не вижда кръста.

Опитвайки се да поднови стари приятелства, Джакомо отива при дона Чечилия, майката на сестрите Анджелика и Лукреция. Но тя е починала, а Анджелика се престорва, че не го познава. Казанова няма намерение да се лиши от женска компания. Разхождайки се из Рим преди Коледа на 1760 г., той среща бившия гондолиер от Венеция Джовани Ригети, който сега работи във Ватикана като уличен метач. Казанова всъщност не го помни, но след като той приятелски го поздравява, с удоволствие приема поканата да вечеря със семейството му — Ригети (когото нарича Момоло), съпругата му, четирите им дъщери и двамата им сина. Джакомо установява, че те са много бедни и поръчва да им донесат вино и бекон. Разговорът се насочва към лотарията. Една от девойките заявява, че печелившото число ще бъде двайсет и седем и Казанова й дава двайсет дуката да заложи на него. Печалбата е значителна, но семейство Ригети проявява неблагодарност, възмущавайки се от факта, че макар всяка от девойките да спечелва по 27 дуката, Казанова, който залага на друго число, печели много повече. Когато отново ги посещава, една от дъщерите язвително отговаря, че няма никой вкъщи. Светът е неблагодарен, решава той.