Една-две вечери по-късно, след твърде нелепа сцена, по време на която майката на Редегонда осуетява опит за посегателство върху добродетелта на дъщеря си, Казанова отива в къщата на Кортичели, влиза в спалнята й и комедията продължава. Той върви пипнешком в тъмнината, когато изведнъж напипва нечий член. После запалва свещ и вижда, че Мария и брат й са голи в леглото. Джакомо е възмутен от интимността им, макар майка им да твърди, че това е напълно невинно. Вбесен от инцидента, той дава на Мария десет цехини, за да си купи легло, и си тръгва.
Младата танцьорка го моли да говори с нейния импресарио, за да й издейства да танцува pas de deux, в което се надява да блесне. Казанова изпълнява желанието й и когато й съобщава, че целта е постигната, Мария незабавно го поканва на вечеря, подчертавайки, че си е купила легло. Той тръгва с няколко бутилки вино на вечеря за четирима. Братът и майката се напиват и си лягат. Джакомо прекарва някак час-два с Мария, но е нащрек. В спалнята й е студено и той се притеснява, че ще настине. Затова обещава да й даде петдесет цехини, ако следващата вечер запали огън и си купи дебел юрган. За съжаление, след като си свършва работата, момичето го разочарова. Тя е приятна и забавна, но не достатъчно страстна за него. 150 150 Но въпреки това похарчва огромна сума за момичето. — Бел.а.
* * *
Неочаквано се появява тъмен субект от миналото — някакъв руснак на име Чарлс Иванов, който се представя като херцог Кърланд. Казанова се запознава с него в Гренобъл. Руснакът продава течност, която уж спира кръвоизливи и лекува рани. Никой не знае нищо за него. Той няма слуги, нито пари. Опитва се да вземе заем от Джакомо, но той му отказва. После Иванов се появява в Авиньон, където признава, че е син на часовникар, и отново моли за помощ. Дават му четири луи (280 английски лири) и го отпращат, но той се появява отново в Генуа добре облечен и със слуга в ливрея. Очевидно има пари. Но го издава фалшифицирана банкова гаранция и той е принуден да избяга, преследван от полицията. Накрая пристига във Флоренция, или по-точно в Пистоя, на около трийсет километра от града, и отсяда в Нуово Остерия, откъдето изпраща писмо на Казанова. То съдържа менителница за двеста флорентински дуката (около 3500 английски лири), която може да бъде осребрена при известен флорентински банкер. Той обяснява, че менителницата му е дадена от щедър англичанин, и моли Казанова да му я осребри, защото се опасява, че полицията го търси.
Джакомо мъдро решава, че не бива да има никаква връзка с Иванов. Но не проявява такава мъдрост, когато отива в Пистоя да му върне лично писмото. Руснакът изглежда странно незаинтересован и причината се изяснява два дни по-късно, когато при Казанова идва Сасо Саси, въпросният банкер заедно с някакъв непознат, който се оказва гостилничарят от Пистоя. Иванов се е погрижил мъжът да види, че Джакомо го посещава, заклел се е, че писмото е донесено от него, така че гостилничарят го е осребрил и сега си иска парите. Саси вярва на обяснението на Джакомо, но не и гостилничарят. Дори да вярва, той е твърде притеснен за парите си и се обръща към властите. Началникът на полицията във Флоренция привиква Казанова и без да обръща внимание на фактите, му нарежда да върне парите. Джакомо отказва и получава заповед да напусне Флоренция до три дни и Тоскана до пет. 151 151 Писма от началника на полицията до съдия в Пистоя доказват, че той е вярвал на Казанова и е смятал, че престъпникът е Иванов. Той, естествено, се съмнява в регистъра на хотел „Ванини“ и описва Казанова като „другар“ на Иванов. Писмата са публикувани в Casanova Gleanings (London, 1960). III. — Бел.а.
Казанова е възмутен и то с основание, тъй като началникът на полицията не търси доказателства и не изслушва никого, освен гостилничаря. Така че той се приготвя да напусне града и след три дни се озовава в Рим. Джакомо пристига един час след полунощ във Ville de Londres на площад „Испания“, странноприемница, която му е препоръчана. Всички спят, но той събужда портиера, който го поканва в стая на партера, докато приготвят апартамента му. Върху мебелите е разхвърляно женско бельо и Казанова скоро открива легло с две спящи момичета. Естествено, той присяда на леглото, повежда разговор с тях, но като разбира, че една от девойките е съвсем гола, тактично се оттегля. Тя се представя като Тереза, дъщерята на гостилничаря, и добавя, че още не е навършила седемнайсет години. Казанова мигом се влюбва в нея и понечва да задълбочи нещата, когато прислужницата съобщава, че стаята му е готова.
Читать дальше