Дерек Паркър - Казанова

Тя го познава от сцената и Джакомо отива да я види. Тереза не е остаряла и той слага ръката й на гърдите си, за да усети учестените удари на сърцето му. Те се уговарят да се срещнат сутринта, но веднага щом тя го оставя, за да продължи изпълнението си, Казанова осъзнава, че не знае адреса й, нито какво име използва, и пита млад мъж, застанал зад кулисите. Човекът отбелязва, че Джакомо трябва да е отскоро в града. Всички знаят, че това е Тереза Палези. Взела е фамилното му име, защото от два месеца му е съпруга.

На другия ден Ледук се изненадва, когато господарят му става преди зазоряване и старателно се издокарва. Казанова потропва на вратата на семейство Палези и Чирило Палези му отваря по нощно боне.

След миг се появява и Тереза. Двамата с Джакомо избухват в сълзи и се прегръщат. Докато Чирило отива да стопли шоколад, прегръдката става по-страстна. После Тереза се откъсва от обятията му и заявява, че обича съпруга си и не трябва да остава насаме с Казанова. Чирило не знае за предишната им връзка и тя иска това да остане в тайна. Джакомо харесва съпруга й, макар да смята, че е „твърде красив за мъж“ и Тереза се е увлякла по хубавото му лице. Той придружава съпружеската двойка на репетиция в операта и после вечеря с тях. Пристига възрастен абат и Казанова го познава — това е отец Гама, бившият главен секретар на кардинал Аквавива в Рим. Изненадани, двамата се поздравяват и известно време разговарят за общи познати. После Джакомо се обръща и изведнъж се вижда като млад. Влязло е петнайсет-шестнайсетгодишно момче, което много прилича на него. Тереза да го представя като дон Чезарино, но е очевидно, че е техен син. Присъстващите са смутени, защото приликата е поразителна, но решават, че Чезарино е брат на Тереза (а тя още изглежда твърде млада, за да му е майка), пък и Казанова е близък приятел на майката на певицата. Когато остават сами, Тереза признава, че момчето (което смятат, че й е брат) наистина е техен син, отгледан от великодушния херцог Кастрипиняно, неаполитански дипломат, който известно време й е бил любовник и покровител.

Казанова е възхитен от младежа. Чезарино е интелигентен, добре възпитан, учтив, жизнен, красив и талантлив — всичко, което един баща може да иска от сина си. „Дай ми го — моли той. — Ще го науча на нещата от живота.“ 149 149 Спомени, 7, VII, 157. — Бел.а. Но Тереза не се съгласява. Срещите между бащата и сина трябва да бъдат кратки. Въпреки това Джакомо е много щастлив, че се запознава с него, и Чезарино остава единственото му дете, на което обръща внимание.

На другия ден абат Гама поканва Казанова да представлява Португалия на конгреса с Аугсбург, който Франция свиква през август 1761 г. в опит да сложи край на Седемгодишната война. Джакомо е изненадан, когато абатът му обяснява, че ако се представи добре, властта ще го възнагради подобаващо, и се съгласява.

Междувременно Казанова кани на вечеря хубавата тринайсетгодишна балерина Мария Ана Кортичели, която танцува в операта, поверена на майка й Лаура. С тях идва братът на Мария, цигулар в оркестъра. Джакомо веднага дава на синьора Кортичели няколко дуката, за да заведе сина си на вечеря другаде и да го оставят с „Ла Кортичели“, както е известно момичето, и с другите му гости — високата красива актриса Редегонда от Парма, абат Гама, Тереза и съпруга й Чезарино. Неочаквано абатът се оказва триумфът на вечерта. Той е изненадващо остроумен и забавен, макар че според Казанова твърде много флиртува с Мария. Смешно е да гледаш как възрастен мъж оглежда похотливо момиче, което изглежда дори десетгодишно. Разбира се, случаят с Джакомо е съвсем различен. Той още е млад.

Казанова се колебае между Ла Кортичели и Редегонда и е принуден да изтърпи присъствието на майка й, чичо й и няколко братя и сестри. Джакомо решава проблема, като влиза в гримьорната й, докато тя се приготвя за представлението, където в подходящо поставено огледало вижда прелестите й. Той й заявява, че „трябва да я притежава“. Редегонда се преструва, че не го разбира, а майка й отказва предложените от него сто цехини, ако момичето „склони“.

На другия ден идва ред на Мария Кортичели. Казанова не може да остане насаме с нея и майка й и те много се забавляват, когато красивото й братче сяда на коленете на Джакомо и започва възмутително да флиртува. Сестра му излиза от стаята и той прави неприличен жест. Казанова му удря плесница. Но после, когато майката пита дали смята момченцето за прекрасно, му дава един дукат и решава да приеме случката като шега.