Дерек Паркър - Казанова

Джакомо харесва младия мъж, но е ядосан от двойната игра на маркиза. Розали предлага да изчакат, докато роди (ако наистина е бременна) и да обмислят положението, когато стане ясно кой е бащата на детето — нещо, което вероятно ще се определи от датата на раждането. Казанова се съгласява. Той е унил, но не и съкрушен, може би защото момичето започва да му омръзва, и за сетен път се убеждава, че е по-добре да пътува сам.

Във всеки случай, когато Розали доброволно отива в манастир, Джакомо хвърля око на прислужницата й Вероника, която е доста привлекателна. Тя обаче се оказва целомъдрена, което не пречи на Казанова да се забавлява с по-малката й сестра Анета, която идва в къщата да й помага.

Една вечер, когато той се оплаква от натъртвания от седлото, Анета предлага да го намаже с мехлем. Джакомо се съгласява и двамата се любят. Скоро става ясно каква е целта на Вероника. Тя му пише дълго писмо, в което му предлага да спи с него, но само ако му стане официална любовница и по-късно се ожени за нея. В противен случай трябва да й даде пет хиляди генуезки лири (148 225 английски лири). Казанова отказва и заявява, че заминава за Флоренция.

През нощта Анета идва в леглото му. Това му доставя удоволствие, защото иска тайно да й даде петдесет цехини, без Вероника да разбере. Но след час Вероника също се появява. Рано сутринта Коста чука на вратата, за да съобщи, че гемията ги чака. Джакомо се ядосва, че го прекъсват, и му казва да отложи пътуването с двайсет и четири часа. Тримата прекарват деня „много интересно в обсъждане на онова, което ни се случи“ (ако може да се вярва на спомените му). После си хапват добре и се подготвят за втора щастлива нощ.

Но Казанова изпада в страшна беда. За пръв път в живота си се оказва импотентен. Отначало той не може да повярва, после се ужасява, стъписва и уплашва.

Джакомо е едва на трийсет и пет години. Нима всичко свърши? Вероника го утешава. „Вчера направихте твърде много. На вечеря пихте доста алкохол… Не насилвайте природата. Усилията ви само ще я отслабят.“ 148 148 Спомени, 7, VI, 139. — Бел.а.

Тя, разбира се, има право и макар че на сутринта още не е в състояние да се сбогува със сестрите, както би желал, Казанова дава на всяка по сто цехини (около 3300 английски лири). След това отплава, слиза при Легхорн и поема към Пиза, където от английски пътник купува красива voiture anglaise. С тази кола той пътува осемнайсет месеца, изминавайки четири хиляди километра, най-напред до Флоренция, сетне до Лион и Париж, след това до Мюнхен, Аугсбург, Базел и Париж и накрая, през април 1762 г. я продава на мадам Д’Урфе.

Флоренция, ноември 1760 г. Стаи в хотел „Ванини“ с изглед към река Арно. Карета с кочияш и лакей, облечени в синьо-червените ливреи на сенатора Брагадино. И ново име, все по-често използвано от Казанова — кавалер Дьо Сенгал. За пръв път го използва през юли 1760 г. в Гренобъл и после отново, когато се регистрира във „Ванини“. По време на полицейски разпити е докладвано, че той се е представил като „кавалер дьо Сенгал“, макар в регистъра да пише и „кавалер Сантакруз“ от Португалия. Във всеки случай е ясно, че Казанова използва фалшиви имена поради някаква причина. Запитан за това по-късно от съдия в Аугсбург, той наивно пита защо да не го прави. Измислил е името „Сенгал“, следователно то му принадлежи, затова защо да не го използва? От време на време Казанова се представя и като граф Фарузи (използвайки моминското име на майка си) и това също е безобидно в неговите очи.

Защо използва фалшиво име? Причината трябва да е необходимостта от прикритие. Казанова не е склонен към задкулисни игри, но през по-голямата част от живота си действително се прехранва с находчивостта си и използва фалшиво име, за да не бъде лесно проследен. Доставя му удоволствие да бъде загадъчен. Винаги се стреми да бъде герой и смята, че малко романтика няма да навреди. Да си кавалер на орден (макар че скоро той наистина получава това отличие) вдъхва доверие дори у търговците. Казанова използва името Сенгал до края на живота си, но ще продължим да го наричаме с името, с което е известен на поколенията.

Три дни след пристигането си във Флоренция Джакомо отива на опера в Театро дела Пергола и както обикновено се настанява близо до оркестъра, за да вижда по-добре актрисите (той признава, че музиката не го интересува, дори го отегчава). За негово изумление примадоната е Тереза — същата, която го запленява като Белино, предполагаемия кастрат. Казанова я среща за последен път в Римини петнайсет години по-рано.