Дерек Паркър - Казанова

Това, разбира се, не е М. М., а някаква французойка. Тя му разказва, че е била принудена да стане монахиня, защото е била прелъстена от млад мъж и е забременяла, а сега се преструва, че страда от болест, която само водите на Екс могат да излекуват. За нещастие трябва да се върне в манастира при злонравната игуменка. Придружава я друга монахиня, твърдо решена да я предпази от някоя злополука по пътя. Както обикновено, Казанова се влюбва в нея. Явно Бог е решил така, сътворявайки я по подобие на М. М. и му е помогнал да спечели на карти много пари, с които да се погрижи за младата жена.

Джакомо се снабдява с опиум и успява да упои възрастната монахиня с надеждата, че момичето ще роди, докато тя е в безсъзнание. И наистина става така. Селянката, в чиято къща се случва това, акушира. За нещастие обаче дозата опиум се оказва твърде голяма и монахинята умира. Ленив свещеник удостоверява смъртта й като причинена от внезапен сърдечен удар и набързо я погребват.

Казанова прави всичко възможно да се грижат добре за протежето му. След като тя се възстановява след раждането, той й обяснява как е пленила сърцето му заради приликата си с венецианската монахиня М. М. Джакомо й показва портрета й, на който е гола, и двамата обсъждат приликите. Младата монахиня с готовност се съблича, за да улесни сравняването. И неизбежното се случва. Тъй като скоро е родила, Казанова използва презерватив. („Малка обвивка от много фина прозрачна кожа, дълга осем инча и затворена в единия край, а в другия — с тънка, розова панделка“). 142 142 Спомени, 7, I, 11. — Бел.а. Те прекарват часове наред в леглото. Джакомо искрено й предлага да отидат в Рим и да се оженят. За щастие и на двамата тя отказва, но му подарява портрет, на който е изобразена гола, в същата поза като М. М., и заминава за манастира си в Шамбри.

Не особено натъжен, Казанова отива в Гренобъл, където упорито преследва Ана Роман-Купие, осемнайсетгодишната дъщеря на чиновник, една от малкото жени, успели да отблъснат опитите му за сближаване. Тя е съгласна да се омъжи за него, но дотогава няма да спи с него. Ана смята, че той е привлекателен и интересен мъж и след като разговарят за астрология, го пита дали може да й направи хороскоп. Казанова не е в състояние да го стори, но с помощта на учебник по астрология и ефемерида 143 143 Ефемерида — таблица с разположението на Слънцето, Луната и планетите. — Бел.а. успява да начертае рождената й карта. Той решава да й предскаже, че ще отиде в Париж и ще стане любовница на краля, и добавя, че трябва да замине веднага (надявайки се да го помоли да я придружи, за да я прелъсти по време на пътуването). Казанова придава пикантност на предсказанието си, като „вижда“ на картата няколко събития в досегашния й живот, които всъщност е чул от разговори с леля й, мадам Морин. Морин твърди, че звездите никога не лъжат, и след два дни заминава заедно с племенницата си. След година Ана наистина става любовница на Луи XV, получава титлата баронеса Мели-Колон и през 1772 г. се омъжва за маркиз Дьо Каванак.

Казанова тръгва с лодка по Изер към Авиньон. През последната нощ, която прекарва в Гренобъл, той прелъстява три сестри и накрая ги убеждава да легнат при него за сбогом в продължение на „три-четири изключително оживени часа“. 144 144 Спомени, 7, III, 48. — Бел.а. Главната причина да отиде в Авиньон е, че там е живял Петрарка, поета, на когото се възхищава най-много. Долчи, млад капитан от швейцарската гвардия, го завежда на гробницата на Петрарка. Казанова стои сред развалините на къщата му и плаче.

В местния театър Джакомо се запознава с актрисата Маргарита Астроди, сестрата на много по-красива и талантлива жена, която осем години по-рано той среща в Париж. Маргарита е придружавана от гърбава прислужница на име Лепи и макар и неохотно, Джакомо се оставя да бъде убеден да легне и с двете. После се чувства неловко. За пореден път силата на сексуалния му нагон го е изкушила да стори нещо, за която по-късно съжалява.

През същите няколко дни Казанова проявява съвършено различно отношение. Слугата му Ледук му казва, че една семейна двойка, отседнала в съседната стая, е заплашена от изгонване и конфискуване на имуществото заради неплатени сметки. Ледук твърди, че жената е изключително красива и че той е готов да уреди сметките им. Казанова повиква собственика, научава, че семейството дължи петдесет франка (около 148 английски лири) и незабавно плаща дължимото, при условие че самоличността му ще остане анонимна. Собственикът на гостоприемницата обаче го разпознава.