Дерек Паркър - Казанова

Казанова разказва за случилото се на мадам Дюбоа. Тя не може да повярва, че той е останал безучастен към подобна ситуация, и изразява желание да посети баните. Мадам Дюбоа облича бричовете му и взима връхната дреха на Ледок и макар да личи, че е жена, служителят в баните флегматично ги пита дали искат кабинка за двама или за четирима. Те наемат същото момиче, а мадам Дюбоа (малкото й име е неизвестно) избира друго. Най-после Джакомо е щастлив, че я държи в обятията си, докато двете девойки се отдават на лесбийство и това му напомня за авантюрата с Катерина и М. М. във Венеция. Икономката е изумена от това, което вижда, и казва, че не е чувала за подобно нещо. Независимо обаче дали гледката й въздейства, или не, тя определено възбужда Казанова.

Така или иначе, мадам Дюбоа вече му е любовница и скоро демонстрира, че отлично познава неговите склонности. След няколко дни тя с радост се впуска в любовни игрички с тринайсетгодишната дъщеря на своя позната, а Джакомо се наслаждава и на двете. 133 133 Това е още един пример за безнравствеността на онези времена; момичето явно знае какво става и мадам Дюбоа не се противи. Всъщност тя предлага, след като Казанова й е показал „как се прави онази работа“, да посвети и момичето. А мадам Дюбоа е интелигентна, макар и недостатъчно изискана, и съвсем не е развратница. Ето защо не трябва да съдим за някогашния морал и поведение на хората по нашите. — Бел.а. Той е убеден, че никой не го е разбирал по-добре от нея и започва да чувства, че мадам Дюбоа може би е неговата „избраница…“. Тя е „съвършена любовница и ме прави напълно щастлив“. 134 134 Спомени, 6, VIII, 184. — Бел.а.

Междувременно от Золотурн пристига писмо от Лебел, майордомът на Шавини, който иска ръката на мадам Дюбоа. Той е отличен кандидат, но тя обича Казанова и се надява, че любовта й е споделена. Мадам Дюбоа заявява, че не я интересува дали Джакомо ще се ожени за нея, но е решена да откаже на Лебел.

Казанова се колебае и пише на Шавини, като го моли за съвет. Той обича мадам Дюбоа, но тъй като познава характера си, съзнава, че животът й с Лебел ще я направи по-щастлива. Посланикът му отговаря с писмо от четири страници и го съветва не само да се съгласи с този брак, но и да убеди любовницата си да приеме, както и да осъзнае, че след време всеки брак се превръща в приятелство и че той няма да бъде способен на вярност. Мадам Дюбоа се противи, но се съгласява да посети майка си в Лозана, а Казанова й обещава по-късно да отиде при нея. След няколко дни той напуска Берн и заминава за Муртен, а после за Рош, където се отбива при поета и ботаника Албрехт фон Халер 135 135 Фон Халер (1708 — 1777), автор на дълга нравоучителна поема за Алпите. — Бел.а. . Бернар дьо Муралт, съдия, с когото се запознава в Берн, му е дал препоръчително писмо, в което хвали способностите му на „магьосник“, чиито главни интереси са химията и естествознанието.

Казанова остава при Халер три дни, доволен от разговорите, които водят за химията и поезията. После заминава за Лозана, където двамата с мадам Дюбоа дълго обсъждат бъдещето си. Накрая тя му казва да изпрати писмо на Лебел, в което да му съобщи, че или трябва да дойде, за да я вземе за съпруга, или да я забрави. Джакомо пише на майордома, че мадам Дюбоа е съгласна да се омъжи за него. Лебел пристига след четири дни. Тя дава на Казанова венчалния си пръстен от първия брак, за да го пази. Уверява го, че ще се омъжи веднага за Лебел, който обаче се е съгласил да не консумират брака си поне два месеца, за да бъде тя сигурна, че детето, което носи в утробата си, е от Джакомо. Обещава да му съобщи. Раздялата е тъжна. Казанова отпътува за Женева, където наема стаи в една гостилница. Когато се приближава до прозореца, вижда издраскани с диамант думите „Tu oublieras aussi Henriette“. 136 136 Вж. с. 100. — Бел.а. Той вече е бил там.

На другия ден — през юли 1760 г. — Казанова посещава великия Волтер. Всеки образован човек, минал през Женева, трябва да се срещне с него. В средата на 60-те години на XVIII век френският философ е най-бележитият сред европейските интелектуалци. Той е автор на театрални пиеси, стихове, есета и е отдаден на кореспонденцията си. Най-незабравимите му герои са Кандид и учителят му доктор Панглос, (за чийто прототип използва своя съгражданин философа Лайбниц, и който смята, че всичко е за добро във възможно най-добрия от всички светове).

Джеймс Бозуел описва философа колоритно. Той е облечен със „сиво-син, красив плътен халат и носи перука с три възела“. Седи с изправен гръб и „се усмихва превзето, докато говори“. 137 137 Boswell on the Grand Tour, London, 1953, p. 272 — 273. — Бел.а. Бозуел смята Волтер за малко смешен — с „неестествен, странен стил, който не може да бъде надминат и от най-комичните герои в театъра“ 138 138 Ibid., p. 285 — 286. — Бел.а. .