Казанова не може дори да я целуне. Тя приема целувка по бузата, но предпочита само да разговаря с него. За негова изненада камериерката се оказва не само красива, но и интелигентна — интересува се от философия и е последователка на английския мислител Джон Лок. Но главната цел на Джакомо е да прелъсти Мари, която вече му дава знаци, че съпротивата й не е непреодолима. Той я поканва заедно със съпруга й да прекарат няколко дни в замъка и за щастие баронът приема. Точно преди да пристигнат, неочаквано се появява мадам Ф. с намерението да отседне при Казанова за няколко седмици и се настанява в две стаи на партера. Джакомо няма желание да я забавлява, но тъй като тя има влияние над барон Рол и би могла да попречи на авантюрата му с Мари, решава, че е по-добре да й угоди.
Мари и съпругът й също са настанени в стаи на партера. Двете им легла се намират в ниша, преградена с междинна врата. Вратата на едно от антретата води към градината и ключът, естествено, е в Казанова. Дьо Шавини вечеря със семейство Рол и настоява мадам Дюбоа да седне до него, тъй като знае, че е остроумна жена с добро име. Тя забавлява гостите с истории за госпожа Монтагю и е толкова мила, че Мари недоумява защо Джакомо още не я е прелъстил. Той от своя страна я моли да му позволи да я посети през нощта. Мари отговаря, че в момента баронът я обгражда с внимание, но ако първо се люби с него, той, както обикновено, ще заспи дълбоко, след като напусне леглото й. Затова ще бъде безопасно Казанова да дойде след полунощ.
В един и пет Джакомо се промъква в мрака към апартамента на семейство Рол, натиска дръжката на вратата и усеща върху дланта си топла ръка. Двамата веднага се хвърлят на канапето. Той е очарован от предвидливостта й да го посрещне в антрето, защото иначе може да събудят съпруга й, ако легнат в леглото й. Няколко часа те прекарват изключително приятно. „Страстта й — пише Казанова, — надминаваше моята“ 130 130 Спомени, 6, VI, 145. — Бел.а.
, макар че тя внимава да не вдига много шум. Преди зазоряване той я оставя напълно задоволена.
Докато Казанова закусва с Рол, влиза мадам Ф. и съобщава, че си тръгва. По-късно Джакомо се среща с Мари в градината. Тя го пита къде е бил. Чакала го е до четири сутринта. Казанова се подпира на едно дърво, за да не припадне от ужас. Страстната му партньорка явно е била мадам Ф. Най-много го притеснява фактът, че се е забавлявал. Колкото и да му е досадно, той признава истината на Мари. Джакомо иска да намери мадам Ф. и да я убие. Мари смята, че това не е доброто решение и че сигурно има по-подходящ начин да си отмъстят. И наистина е така. Мадам Ф. допуска грешка, като изпраща на Казанова възторжено писмо, в което между другото го предупреждава да внимава, тъй като може да го е дарила с нещо неприятно. Мадам Дюбоа си позволява волността да прочете писмото и предлага план за отмъщение. Тя случайно знае, че младият лакей Ледук е болен от гонорея. По нейно предложение Казанова пише на мадам Ф. и я уверява, че не е напускал стаята си цяла нощ. След дълги разпити са разкрили, че не друг, а лакеят му е бил мъжът, с когото се е забавлявала в замъка. После изпраща Ледук в дома й, за да я обвини, че го е заразила с шарка. Ужасена, тя се извинява на човека и го отпраща с щедър подарък и писмо за Джакомо, в което го умолява да мълчи.
Казанова наистина се заразява от мадам Ф., но за щастие, не е нищо опасно. Мадам Дюбоа се заема с лечението му и той й разказва любовните си авантюри и то така подробно, че макар да не могат да се любят заради болестта му, двамата се задоволяват както могат. На Джакомо му се струва, че се влюбва в икономката си, и това е добре дошло, защото отношенията му с Мари явно няма да стигнат доникъде. В един последен разговор тя признава, че съвсем не е поласкана от факта, че Казанова може, дори в тъмнината, да я сбърка с четирийсетгодишна жена с увиснала плът и лош дъх. Казанова не съжалява особено. Той напуска Золотурн заедно с мадам Дюбоа и заминава за в Берн. Там икономката му става любовница.
Джакомо посещава известните бани в Берн. В продължение на повече от триста столетия обществените бани в Европа са място за проституция, а баните Мате до река Ар са прочути сред пътешествениците. 131 131 Мястото е увековечено с улица „Ан дер Мате“. — Бел.а.
Трийсет-четирийсет „кабинки“ се обслужват от момичета. Казанова си избира едно от тях и плаща сравнително дребна сума, възлизаща на около десет английски лири. Девойката се съблича, влиза в банята с него и го изкъпва („без да й позволя“ 132 132 Спомени 6, VIII, 180. — Бел.а.
) — явно неискрено пише Казанова. Той не е очарован от правилата, които правят всичко твърде очевидно. Без кокетиране, постепенно разсъбличане и тръпката от прелъстяването Джакомо остава равнодушен. Затова изпива чаша кафе, момичето му помага да се облече и той се връща в стаята си чист, но незадоволен.
Читать дальше