Дерек Паркър - Казанова

Казанова не изпитва голямо уважение към учения. Дьо Муралт доверява на Халер за намерението на Казанова да каже на Волтер колко много грешки има в книгите му 139 139 Childs, Casanova, p. 128. — Бел.а. , и че не споделя желанието му „да видя последния крал удушен с червата на последния свещеник“. Но щом застава пред по-възрастния мъж, смелостта му се изпарява. Джакомо спечелва благоразположението на Волтер, като заявява, че от двайсет години се смята за негов ученик. Философът отговаря, че след още двайсет години ще очаква с нетърпение да получи значително възнаграждение.

Волтер очевидно смята госта си за интересен, защото четири дни поред го кани на обяд във вилата си Les Delices. Те разговарят предимно за италианската литература и Джакомо стига дори дотам, че укорява домакина си за критиките, които отправя към Ариосто в книга, която е написал преди петнайсет години. Философът признава, че това се дължи на факта, че недостатъчно разбира италиански. Дори го уведомява, че вече предпочита Ариосто пред Тасо и цитира произведенията му. Казанова също декламира любими откъси от Ариосто. Той заявява, че се е посветил предимно на поезията и е написал две хиляди сонета.

На другия ден двамата обсъждат Омир, Данте и Петрарка. Казанова тактично се въздържа да отправя критики към Волтер, който отрича произведенията на последните двама. Джакомо е смаян, когато философът го завежда в спалнята си и му показва кореспонденцията си от пет хиляди писма от цяла Европа. Волтер твърди, че не само е отговорил на всяко едно, дори пази копия на собствените си писма.

Отношенията им все пак остават хладни. Суетността не им позволява искрено да се възхитят един на друг. Иронията и саркастичният хумор на философа са в разрез с прекалено сериозното отношение на Джакомо към италианската литература. Положението още повече се влошава, когато Казанова изпраща на французина копие на стихотворение, на което се възхищава 140 140 Стихотворението е „Macharonea“ от Мерлин Кокай, за пръв път публикувано във Венеция през 1571 г. — Бел.а. . Волтер язвително му отговаря, че в продължение на няколко часа е бил принуден да чете глупости.

По-късно Казанова съжалява, че не е прозрял добрите страни на Волтер и си е позволил да бъде прекалено осъдителен. Но тогава, както и десет години по-късно, той критикува философа.

Сред гостите (присъстват още двама англичани и Волтер не учудва италианеца, като казва, че предпочита да се е родил англичанин) Казанова се запознава с Мишел Люлин дьо Шатовьо, шейсет и шест годишен синдик от Женева. Той отива при Джакомо късно вечерта по време на първото му посещение в Les Delices и двамата прекарват приятно, споделяйки пикантните си преживелици. Дьо Шатовьо кани Казанова на бал на следващата вечер, а след това двамата отиват в една къща, където се срещат с три момичета 141 141 Трите момичета са идентифицирани като Пернет Елизабет де Ферне (31 год.), сестра й Мари (29) и братовчедка им Жана Кристина (26). — Бел.а. , с които вечерят. Горещо е и се налага да се разсъблекат. Дьо Шатовьо е отгледал девойките и се смята за техен настойник, но това не му пречи да позволи на Джакомо да ги „задоволи“. Предупреждава го обаче, че ако забременеят, шансовете им за брак ще се провалят. Когато на другия ден Казанова отново е поканен да посети момичетата, той занася няколко златни монети на местен златар, накарва го да ги претопи и да направи три златни топчета от по две унции. Впоследствие уверява девойките, че ако поставят златните топчета на съответното място, ще могат да се предпазят от забременяване поради взаимодействието на златото с телесните им секрети. Макар че топчетата изпадат по време на развихрилите се страсти, момичетата са доволни, понеже ги предпочитат пред грубите английски презервативи, които синдикът обикновено използва. И не забременяват.

От Женева Казанова потегля към Рим и Неапол, но, както обикновено, си позволява да отвлекат вниманието му още на първата спирка — Екс-ан-Савой, сега Екс-ле-Бен. Отначало градът му се струва грозен и скучен, но когато се вглежда в модно облечените мъже и жени, дошли на минералните бани там, Джакомо решава, че ще има възможности за развлечения. Едно от забавленията е играта на карти. Казанова се впуска в играта и разорява „банката“. После, докато се връща в мрака към гостоприемницата, вижда две монахини, застанали до градския фонтан. Джакомо е готов да се закълне, че едната е М. М., и тръгва след нея. Тя изчезва в една селска къща, а после, забелязала вниманието му, изпраща послание с молба да поговорят. Казанова се съгласява и на лунната светлина се изкачва по стълба до прозореца й.