Дерек Паркър - Казанова

В спомените си Джакомо пише, че като на сън се е добрал до бенедиктинското абатство в Айнзиделн. Той знае, че там е единствената църква, осветена от Исус Христос, и вижда отпечатъците от пръстите му върху мрамора. Игуменът Себастиан Имфелд, известен като абат Николай II, го поканва на вечеря. След като похапва бекасини и пъстърва и пийва хубаво вино, Казанова решава да стане монах. Игуменът го съветва да изчака поне две седмици, преди да предприеме каквато и да е било необратима стъпка. Макар и без желание, Джакомо се връща в Цюрих. Богатата библиотека и тихата, спокойна атмосфера в Айнзиделн са изключително привлекателни.

В Цюрих Казанова доста скучае. Но една сутрин поглежда от прозореца на стаята си в „Шпагата“ (известна гостоприемница, където са отсядали Моцарт и Гьоте) и вижда красива брюнетка в пътнически дрехи, която слиза от карета. Той се надвесва рисковано, за да я види по-добре; тя вдига глава и улавя погледа му. Изведнъж монашеският живот му се струва не толкова привлекателен.

Сервитьорът му казва, че жената (която е с три приятелки) е от Золотурн, но не знае нищо повече за нея. Джакомо му дава бакшиш, взима зелената му престилка, завързва косите си на опашка (както ги носят сервитьорите), грабва нож и се приготвя да сервира на дамите. Докато прислужва на красивата брюнетка, от ръкава му се подават дантелените му маншети. Тя забелязва качеството им, вглежда се в него и сякаш го познава, но не казва нищо. След вечерята му позволява да развърже и събуе обувките й, макар че се противи, когато Казанова се опитва да изхлузи чорапите й.

Джакомо е запленен. Той научава от кочияша, че името на дамата е Мари Ан Луиз Рол фон Еменхолц. 127 127 В „Спомени“ Казанова я нарича само мадам. — Бел.а. Тя е двайсет и двегодишна и омъжена за барон Урс Виктор Йозеф Рол фон Еменхолц, двайсет и седем години по-възрастен от нея. Рано сутринта Казанова я наблюдава как се качва в каретата си. Тя пита кочияша дали вали, маха шапката си и поглежда нагоре. Казанова сваля нощното си боне. Мари Ан се усмихва.

Джакомо отива в абатството, за да каже на игумена, че идеята за живот, посветен на религията, вече не го привлича, след което да прекара известно време в един бордей. (Той е разочарован, тъй като жените там говорят само неясен швейцарски диалект, който не разбира, защото „без думи, удоволствието от любовта намалява най-малко с две трети“. 128 128 Спомени, 6, V, 106. — Бел.а. ) Казанова заминава за Золотурн и посещава маркиз Дьо Шавини, френският посланик, на когото представя препоръчително писмо от херцог дьо Шоаси, който го приема радушно. На вечерно увеселение, две жени, на които е сервирал в Цюрих, го познават и уверяват посланика, че е поканил преоблечен прислужник в кръчма. Джакомо е принуден да признае измамата. Шавини е очарован. Историята скоро се разпространява из града. Дамите и барон Рол искрено се забавляват. Не е необходимо да споменаваме, че Казанова не си губи времето да разговаря насаме с Мари. За съжаление тя не се поддава на ухажванията му, макар да изглежда отстъпчива.

Докато я чака да промени отношението си, Джакомо участва в любителски театрални постановки. Играе в Le Cafe ou l’Ecossaise от Волтер ролята на Мъри, който е влюбен в Линдане, представена от Мари, а Шавини се появява като баща й. Казанова няма опит в актьорското изкуство и иска съвет от член на трупата — мадам Ф., куца вдовица на възраст между трийсет и четирийсет години, със зъл нрав и жълтеникава кожа. Тя е доста глупава и опитите й да бъде остроумна бързо досаждат на Джакомо. Скучните жени (с изключение на красивите) лесно го отегчават.

Плановете му за Мари бележат известен напредък. Най-после тя му позволява да я целуне. Той решава, че изгледите са добри, за да удължи престоя си, и наема голям замък в Ринберг, близо до града, двама слуги и икономка, която му препоръчва майордомът на посланика — красива, млада вдовица на двайсетина години. Тя става прислужница на известната британска интелектуалка Елизабет Монтагю и се омъжва за лакея й, възрастният Дюбоа. 129 129 Дюбоа е измислено име. — Бел.а. Три години, след като отива в Англия, овдовява и се връща в Швейцария. Пряко волята си, тя се оказва единствената прислужница жена в къщата на развратен млад мъж, но е целомъдрена и твърдо решена да се брани — настоява да не присъства, когато господарят й се къпе, и негодува, когато един от лакеите се опитва да я целуне. Като допълнителна предпазна мярка взима дъщерята на пазача да спи при нея.