Дерек Паркър - Казанова

В края на януари към Казанова се обръща Джустиниана Вин, която въпреки лошото си мнение за него, се нуждае от помощта му. Тя е бременна, но не от Мемо. Джакомо й казва, че познава акушерка, която ще предизвика аборт за трийсет луи (3500 английски лири). След първата си среща с акушерката Джустиниана предлага на Казанова да отидат в дома му на Пти Полоня, защото още не го е виждала. Той с радост приема, тъй като от известно време й е хвърли око. Поръчва шампанско и омлет и двамата вечерят пред камината (навън е натрупал сняг).

Джустиниана приема ласките му, докато приключват с вечерята. Когато Казанова я хвърля на леглото, тя му казва да спре. И той се подчинява. „Мисълта за насилие ме отвращава… Играта свърши.“ 119 119 Спомени, 5, VIII, 192. — Бел.а. Това не означава, че Джакомо е ядосан от случилото се. Но сутринта стига до извода, че може би си заслужава да продължи да я ухажва. Казва й, че мадам Д’Урфе му е дала мехлем, който би трябвало да предизвика спонтанен аборт и е много по-безопасен от незаконната хирургична намеса. Мехлемът е приготвен от жълт минзухар, смирна и други съставки, примесени с див мед. Рецептата е на Парацелс (и това е истина). Важен е методът на приложение. Мехлемът трябва да се постави в края на цилиндър „с подходящ размер“ и после да се вкара във влагалището, за да стимулира клитора. Приложено неколкократно с достатъчно умение, за да предизвика оргазъм, веществото би трябвало да изхвърли зародиша.

Казанова обяснява процедурата на Джустиниана и добавя, че мехлемът действа най-добре, когато е смесен със семенна течност. Би било хубаво, ако с нея е някой приятел, за да може процедурата да се приложи три-четири пъти дневно. Джакомо й предлага да извика Мемо. Джустиниана отговаря, че това е невъзможно, но може би той може да намери друг мъж, който да й помогне. Казанова изпълнява молбата й. За съжаление процедурата е неуспешна, но с посредничеството на една приятелка той намира подходящ манастир, където Джустиниана може да отиде и да роди бебето, без семейството й да разбере. Но близките й се усъмняват. Майка й, мадам Вин, поръчва да проследят Казанова, за да разберат кой е извършил аборта и да го обвинят в насилие и евентуално в убийство на дъщеря й, която не може да се яви в съда и да докаже противното. За щастие Джакомо представя приятелката, благородничката графиня Дю Рюмейн, която е препоръчала манастира. Тя излага фактите пред полицейския комисар и обвинението не може да бъде доказано. Мадам Вин е принудена да се извини.

Казанова започва да търси подходяща дейност, в която да вложи значителните си спестявания. Богатите парижани са погълнати от луксозните вещи — килими от килимарската работилница на Гобелин или на Савонери, изящни платове от Ру Сен Виктор, шапки, коприна, тафта и панделки. Хрумва му идеята да направи фабрика за производство на ръчно рисувана коприна. Китайските коприни са на мода и той смята, че в Париж ще ги произвежда много по-евтино, отколкото, ако ги внася. Джакомо наема художник и къща и обзавежда голяма работилница, в която млади жени рисуват коприната. Той изчислява, че през първата година трябва да похарчи сто хиляди екю (над 890 000 английски лири), но се надява да печели по 500 000 лири годишно, след като фабриката заработи. Казанова дава 17 875 английски лири за материали и помещението и определя седмични заплати на стойност 3570 лири. Той е доволен, докато обмисля резултатите, и тъй като е Казанова, особено се радва на персонала — „двайсет момичета на възраст между осемнайсет и двайсет и пет години, всички скромни на вид и повече от половината достатъчно хубави“. 120 120 Пак там, 5, X, 233. — Бел.а. През първите седмици от начинанието той им отделя доста време, макар да се упреква за разточителството си, защото щом някоя от тях забележи, че я харесва, иска обзаведена къща за проявената благосклонност.

Но се задава нещо по-сериозно. Седемнайсетгодишната Манон Балети му се вижда поразително красива. Отначало Казанова не смята да я прелъстява, защото родителите и брат й са му приятели. Джакомо обаче трудно устоява на красотата и девойката продължава да го очарова. След няколко месеца Джакомо решава, че Манон е влюбена в него, макар че баща й възнамерява да я омъжи за учителя по пиано Шарл Франсоа Клемен, надежден, второкласен композитор. Вероятно изпълнен с ревност (Клемен очевидно е влюбен в Манон, а тя поне се преструва, че е влюбена в него), Казанова разкрива чувствата си и Клемен излиза от играта.