Дерек Паркър - Казанова

Казанова провира стълбата през прозореца и скача при Балби.

Изтощени, двамата спят до шест сутринта, сетне разбиват вратата на тавана и влизат в помещение, пълно с архивите на затвора, а оттам — в канцеларията на херцога, добре позната на Казанова. Вратата, водеща навън, е заключена. Джакомо пробива дупка с копието и двамата с мъка се качват на площадката. После слизат по две стълбища и стигат до друго помещение, където знаят, че се намират Кралските стълби, Скала дей Гиганти, точно под площадката, където по традиция коронясват венецианските дожи. Голямата и солидна врата обаче представлява непреодолима бариера. Казанова не се сеща какво да стори, но поне има възможност да се пооправи. Балби не е участвал в работата и видът му е относително приличен…

„Видът ми предизвикваше съжаление и ужас. Бях издраскан и охлузен от главата до петите и облян в кръв. Когато махнах копринените си чорапи от раните, и двете ми колена се разкървавиха. Водосточната тръба и оловните плочи бяха причината за състоянието ми. Дупката във вратата на канцеларията бе разкъсала жилетката, ризата, бричовете, хълбоците и бедрата ми. Имах драскотини навсякъде.“ 107 107 Пак там, 4, XVI, 314. — Бел.а.

Казанова накъсва носни кърпи за превръзки и от един вързоп изважда дрехите, с които е арестуван. Облича ги и стига до извода, че „приличах на човек, който, след като е бил на бал, е ходил на място с лоша репутация и там е бил раздърпан.“ Той се приближава до прозореца и надниква навън. Забелязва го случаен минувач, който решава, че някой се е заключил неволно, и казва на пазача. Казанова и Балби чуват дрънкане на ключове и вратата се отваря. Без да проронят и дума за обяснение, те минават покрай пазача, слизат по голямото стълбище, прекосяват площада и се качват в първата гондола, която виждат.

Когато потеглят в лагуната, Джакомо се обръща, поглежда канала, спокоен и блестящ на първите лъчи на слънцето, и се разплаква като дете.

В Местре Казанова и Балби взимат кон, отиват в Тревизо и тръгват към Фелтре, изгаряйки от нетърпение да напуснат Венецианската република. Джакомо иска да се отърве от монаха, дава му всичките си пари и така двамата се разделят. След като върви известно време, Казанова пита за пътя минаващ пастир, който му казва, че най-близката къща е на надзирателя на затвора. С невероятна невъзмутимост — самият Казанова така и не успява да обясни постъпката си — той отива в къщата и убеждава съпругата на собственика, че е негов приятел. Тя отговаря, че мъжът й не е у дома. Отишъл е с хората си да търси двама избягали затворници от „Оловните стени“. Единият се казва Казанова. Но, разбира се, пътникът е добре дошъл да пренощува и ако позволи, майка й ще се погрижи за раните му. Джакомо обяснява, че е паднал, докато е бил на лов. Раните му са измити и превързани. Поднасят му хубава вечеря и когато заспива, го събличат и го слагат в леглото. Казанова се събужда в седем часа сутринта, облича се набързо и незабелязано напуска къщата.

Случката е изключителна и макар Джакомо да я разказва убедително на обеди и вечери до края на живота си, мнозина негови съвременници и читатели го подозират, че преувеличава и че си измисля някои епизоди. Но ръкописите във венецианските архиви, както и други източници от онова време потвърждават бягството му, описано като „феноменално“ 108 108 Вж. Childs, Casanova, p. 88. — Бел.а. .

Казанова успява да се свърже със сенатора Брагадино, от когото взима пари, и веднага заминава за Мюнхен, а оттам — през Страсбург — за Париж. Там на 5 януари 1757 г. старият му приятел Балети, родителите му и красивата му, вече седемнайсетгодишна сестра Манон го посрещат с отворени обятия. Джакомо наема стая близо до къщата на приятеля си и посещава Дьо Берни, който отново е в Париж и е назначен за министър на външните работи. Но тъй като Дьо Берни е във Версай, Казанова наема файтон и потегля. На връщане го спират пред градските порти и в настъпилата суматоха му заповядват да влезе в караулното помещение. Казват му, че кралят е убит.

Оказва се, че това не е вярно. Покушението е извършено от Робер Франсоа Дамиен. Нараняванията на краля са незначителни, но на 28 март злочестият Дамиен е жестоко убит. Той е умъртвен в продължение на четири часа. Плътта му е разкъсана с клещи, в раните му е излята гореща мазнина, а после краката и ръцете му са завързани с въжета за четири коня, които го разкъсват. Казанова е сред тълпата, която наблюдава публичната екзекуция. Той наема стая с изглед към Плас дьо Грев, за да достави удоволствие на три познати жени, но не издържа докрай ужасната гледка на екзекуцията. Жените обаче наблюдават внимателно, като в същото време едната от тях се люби с граф Едуардо Тирета, познат на Казанова.