Дерек Паркър - Казанова

Казанова леко се изненадва, когато М. М. споделя, че Дьо Берни е наблюдавал първата им среща в казиното. И сега би желал да ги гледа как се любят, ако Джакомо няма нищо против. Тя му показва рисунка на цвете с миниатюрни дупки, през които се вижда какво става в спалнята. Джакомо отговаря, че е съгласен, тъй като няма от какво да се срамува. На Бъдни вечер двамата показват на скрития посланик великолепно изпълнение, демонстрирайки няколко пози на Аретино 99 99 Пиетро Аретино (1492 — 1546) описва трийсет и две еротични пози в своите „Sonetti Lussuriosi“, с илюстрации от Джулио Романо. — Бел.а. . След Коледа Казанова си поръчва портрет, малко по-голям от този за Катерина, защото М. М. иска да го скрие под изображението на Благовещение. Тя му изпраща кутия за емфие с нейна рисунка в монашески одежди. Той вдига двойното дъно и я вижда изобразена гола върху черна атлазена постеля.

Дьо Берни е смаян от техните умения и сексуална мощ. Той не е предполагал, че на света може да има толкова енергичен мъж. М. М. се съгласява и добавя, че бедрата им са били като разглобени. Междувременно тя явно прелъстява Катерина. Двете често спят в едно легло, където „често аз съм жена й“, пише момичето. Една вечер жената в монашески одежди, която идва в къщата, се оказва не М. М., а Катерина. Казанова е озадачен. Дали това е някаква шега? Двамата разговарят цяла нощ. „Тя не си позволи никаква задявка и всяка нейна постъпка беше въздържана и прилична“ — спомня си той. М. М. и любовникът й, които ги наблюдават зад рисунката, вероятно са били разочаровани.

Дьо Берни явно харесва момичето, което е вече на петнайсет години, и предлага четиримата да вечерят заедно. Казанова приема. Той обаче се усъмнява, когато двете жени се появяват, а от посланика няма и следа. Разбира се, Дьо Берни отново влиза в ролята на воайор и е щедро възнаграден от развихрените сексуални изпълнения на Казанова и двете жени. „Нощта беше пълно благополучие“ — признава Казанова. Той прави и интересната констатация, че „всички станахме от един пол в тройките, които изпълнявахме“ 100 100 Спомени, 4, VII, 120. — Бел.а. . Това потвърждава убеждението му, че повечето мъже и жени са бисексуални и вероятно това е естественото състояние на нещата.

Джакомо си дава сметка, че е повече влюбен в М. М., отколкото в Катерина, която оставя на посланика, макар и след известно колебание. „Виждах я по лош път — и аз бях виновният за това.“ Но сетне преценява, че не бива да се тревожи толкова много. Катерина му разказва за една вечер, която двете са прекарали с Дьо Берни и съжалява, че Казанова не ги е гледал. Явно старият й приятел я е обучил добре. „Никога не ми е било напълно ясно дали срамът, който почувствах, беше тъй нареченият фалшив срам. Ще оставя този проблем неразрешен.“ 101 101 Пак там, 2, VII, 362. — Бел.а. — пише Казанова.

Между ноември 1754 до юли 1755 г., докато се забавлява с любовните си похождения, Джакомо е наблюдаван от Джовани Батиста Мануци, шпионин на Венецианската инквизиция. Причината за интереса към него не е известна, но Казанова обвинява за това Антоан Кондулмер, един от агентите на Светата инквизиция, с чиято любовница има връзка.

След като на Мануци е наредено да разследва Казанова, задачата се оказва лесна. Поведението на Джакомо е всеизвестно. Шестте доклада, изготвени от шпионина, са запазени във венецианските архиви и обхващат периода от ноември 1754 до юли следващата година. В тях пише, че Казанова се препитава благодарение на своята находчивост, че подтиква към разврат приятелите си и самият той развращава момичета и омъжени жени; разорява сенатора Брагадино („от когото измъква пари“), представя се за благородник, лъже на карти и е в интимни отношения с чужденци в града. 102 102 Венецианските власти са разтревожени, че той става особено близък с Дьо Бери и Джон Мъри. Навремето е било строго забранено венециански аристократи да имат контакт с чуждестранни длъжностни лица. Фактът, че макар да не е благородник, Казанова е близък с патриции като Брагадино и Андреа Мемо, също предизвиква подозрения. — Бел.а. Казанова лъже хората (особено Брагадино) с измамните си магии, сводничи за приятелите си благородници и „непрекъснато замисля големи ходове, за да забогатее“. Няма нищо по-чудовищно от отношението му към религията.

Той смята вярващите за малоумни и когато човек разговаря с него, „вижда, че е изпълнен с недоверие, шарлатанство, сладострастие и похотливост, които предизвикват ужас.“ 103 103 Пак там, Притурка, том 3 и 4. — Бел.а. И действително, Мануци го чува да чете на глас неприлични стихове, осмиващи религията.