Дерек Паркър - Казанова

В края на август 1753 г. Джакомо отива в манастира по време на публична молитва и седи на няколко метра от Катерина. Тя му се вижда по-хубава отвсякога. Той решава да ходи на литургия в църквата на манастира всеки празничен ден. Няма да може да я вижда, но тя ще го гледа през решетката, която обикновено скрива монахините от погледите на посетителите. Казанова става известен сред тях като загадъчен странник. По-възрастните монахини подозират, че нещо тайно го измъчва. В деня на Вси светии, когато Джакомо излиза от църквата, някой пъха в ръката му бележка, която довежда до една от най-заплетените любовни истории в живота му. Монахиня, която го е виждала редовно на богослуженията, го моли за среща. Предлага му да се видят в манастира или в къщата на остров Мурано, до която тя има достъп. Или може би ще я покани на вечеря във Венеция?

Казанова е изумен. Английският посланик Джон Мъри го уверява, че монахините във Венеция са винаги на разположение срещу пари. Джакомо се съгласява да се срещне с непознатата, предполагайки, че тя е близка с Катерина и ще му донесе вести от нея. Жената му дава указания да се свърже с приятелката й графиня Сегуро. Тя го придружава до манастира, казва името си и пожелава да види една от монахините, която Казанова идентифицира само като М. М. 96 96 Известно време се смята, че М. М. Е Мари Маделин Пизани, монахиня в същия манастир, където е Катерина. Но това е опровергано. Тя вероятно е Мария Елеанора Мишел, чиято майка е член на фамилията Брагадино. Това обаче съвсем не е сигурно и за разлика от К. Ч. Ще я назоваваме само с инициалите. — Бел.а.

Въпреки огромната си привързаност към Катерина Джакомо се влюбва в монахинята от пръв поглед. Тя е „една от най-красивите жени, които човек изобщо може да види, ръстът й надминаваше средната мярка, нейното много бяло лице беше малко бледо, изразът й — благороден и смел, но същевременно въздържан и скромен; нейните добре оформени очи имаха красив небесносин цвят, изражението й беше нежно и усмихнато, устните й бяха красиви и влажни от най-сладка чувственост, зъбите й — два реда перли от най-блестящ емайл… Но което ме възхити най-много, това бе нейната ръка, която виждах чак до лакътя. Длетото на Праксител никога не е оформяло нещо по-красиво заоблено, по-съвършено и по-грациозно.“ 97 97 Спомени, 2, I, 273. — Бел.а.

М. М. говори без заобикалки. Тя изразява възхищението си от Джакомо и надеждата си, че „нашето приятелство ще бъде както нежно, тъй и искрено и че ще знаем да прощаваме взаимно грешките си.“ Без повече предисловия, монахинята му дава ключ за малката къща, която е споменала. Той го приема с удоволствие, макар уговорката им да го навежда на мисълта, че тя вече има любовник. Как иначе монахиня ще има ключ за тази къща? Що се отнася до Катерина, той смята, че подобна изневяра не може да я обиди, защото „се извършваше само за да ме спаси и запази за нея, понеже по този начин забравях мъката, от която умирах.“ 98 98 Пак там, 2, II, 274 — 275. — Бел.а. М. М. идва на срещата и прекарва нощта с него, но след бурни закачки в леглото не му позволява да я люби. На сутринта Казанова става и отива да вземе писмо от Катерина. За негово изумление, тя признава, че е наблюдавала първата му среща с „моята прелестна приятелка, майка М. М.“, която познава добре и се е грижила за нея, докато е била болна.

Казанова решава да продължи новата си авантюра. За следващата си среща с М. М. той наема бившата къща на предишния английски посланик граф Холдърнис. Джакомо поръчва великолепна вечеря. М. М. е облечена прекрасно и изглежда толкова красива, че направо му прималява. Те ядат стриди, дивеч, чига и трюфели и пият превъзходно бургундско вино. Накрая, тя го кани в леглото и този път няма хитруване. На другия ден двамата пият кафе на площад „Санти Джовани е Паоло“, където се разделят. Но не за дълго. Въодушевен, Казанова остава в къщата на лорд Холдърнис десет дни, през които М. М. го посещава четири пъти. Докато нея я няма, Джакомо пише любовни писма на Катерина.

От самото начало М. М. дава ясно да се разбере, че има друг любовник и се среща с Казанова с негово знание и разрешение. Другият мъж се оказва френският посланик Франсоа Жоаким дьо Пиер дьо Берни, възпитан в йезуитски манастир благородник. Той решава да стане духовник, но впоследствие, благодарение на интереса на мадам Помпадур към него (чийто любовник може да е бил), става посланик във Венеция. Дьо Берни наема къщата за развлечения на остров Мурано, луксозно обзаведена и добре пригодена за любовни срещи. Вратите и прозорците са направени така, че хората вътре да не виждат нито да бъдат виждани от слугите. Стаите са облицовани с порцеланови плочки с изображения на великолепни еротични сцени. Лавиците са отрупани с книги с изящни порнографски илюстрации към стихове и проза от най-известните автори на еротични творби. Спалните и баните са елегантни, а в кутия до всяко легло са приготвени ленени презервативи.