Дерек Паркър - Казанова

Междувременно Казанова лесно покорява Тереза Имер, момичето, заради което сенаторът Малипиеро го удря с бастун преди тринайсет години. Тя е омъжена и изгонва осемгодишния си син от леглото, за да направи място на Джакомо. Но Катерина е пленила сърцето му. Той среща брат й на улицата и разбира, че тя не желае да разговаря с никого, освен с него. Тогава Казанова се съгласява да отиде в дома им на чай, след което си тръгва по-влюбен отвсякога. Чапрета, който очевидно все още смята да измъкне малко пари от Казанова, му казва, че Катерина е получила разрешение да отиде на опера и го моли да запази ложата за тримата. В гондолата на път за операта „Сан Самуеле“ тя е още по-очарователна. Чапрета иска да го оставят пред дома на любовницата му и казва, че по-късно ще се присъедини към тях.

Катерина съвсем не се безпокои, че остава насаме с Джакомо. Ала той е притеснен и отчаяно се опитва да задържи погледа си върху лицето й и да не наднича в деколтето й, защото гърдите й, които ясно се виждат през дантеленото наметало, са прелестни. Тя му прави забележка, че е мълчалив. Казанова измърморва нещо в отговор. Тя го уверява, че изобщо не се притеснява от близостта им, защото той е един от най-почтените мъже във Венеция, и че изобщо не прилича на женен мъж (макар да признава, че според нея момичето, което ще се омъжи за него, ще бъде най-щастливото в града). Това вече е твърде много. Казанова прави последно усилие да я пожали и я пита дали съзнава, че е достатъчно възрастен да й бъде баща. „Каква безсмислица!“ — отговаря Катерина. Има ли значение, че той е на двайсет и осем, а тя — на четиринайсет?

Вечерта направо е отчайваща. Двамата едва издържат операта, ядат сладолед в антракта и после отиват да вечерят заедно с Чапрета. Джакомо е толкова развълнуван, че онемява. Преструва се, че го боли зъб, за да обясни мълчанието си. Към края на вечерята Чапрета предлага Катерина да позволи на Казанова да я целуне. Тя се обръща с лице към него и той нежно я целува по бузата. Катерина е възмутена, но и натъжена. „Що за целувка е това?“ — негодува тя. Джакомо не я целунал истински, защото смята, че тя не го харесва. Накрая той се предава, взима я в обятията си и страстно я целува по устните. Катерина се изчервява. „Гълъбицата беше в ноктите на орел“, както по-късно се изразява Казанова. Джакомо я пита дали още се съмнява, че я харесва. „Вие ме убедихте; но не бива да ме наказвате за това, че ме извадихте от моето заблуждение“ — отговаря тя. После Казанова ги изпраща до вкъщи и си тръгва доволен, но и много тъжен. 95 95 Пак там, 2, XIII, 217. — Бел.а.

Невинността и пълното доверие на Катерина го обезоръжават. Чапрета най-брутално се люби с приятелката си в театралната ложа и Казанова пита момичето дали не се страхува, че и той може да се отнесе с нея по същия начин. Разбира се, че не, отговаря Катерина, докато се разхождат в градините на Зуека. Тя е убедена в чувствата му, но ако я унизи по подобен начин, вече няма да го обича. Заявява, че докато не се оженят, няма да му позволи да я люби.

Всичко това е чудесно, но е прекалено за чувствената натура на Казанова. Той й предлага да се оженят веднага. Ще се закълнат във вярност и после ще се венчаят в църква. Двамата наистина се заклеват във вечна любов и се приютяват в едно казино, малка къща за развлечения на остров Мурано. Това е една от най-лиричните и възхитителни нощи, които Джакомо прекарва с любовница. На сутринта възприема връзката им още по-сериозно. Той дори моли Брагадино да отиде при баща й и да поиска ръката й. Сенаторът с радост се съгласява. Майката на Катерина е също покорена от чара на Казанова и дори се съгласява да прекара нощта с дъщеря й. Предупреждава го обаче, че съпругът й няма да разреши на Катерина да се омъжи, докато не навърши осемнайсет години, при това само за богат търговец от тяхната класа.

След няколко дни Казанова получава тайно писмо от Катерина, която е под грижите на игуменката на манастира „Санта Мария дели Анджели“ на остров Мурано (там по една случайност бившата му любовница Марта Саворнян е монахиня). Катерина трябва да остане там през следващите четири години, докато навърши осемнайсет години. След това баща й сериозно ще обмисли дали Казанова е достоен кандидат за ръката й. Шест седмици по-късно чрез посредник Джакомо научава, че момичето е направило спонтанен аборт и е много зле.

„Моментите на разкаяние са много тъжни“ — отбелязва Казанова. Разкаянието му е искрено. Той е нещастен и се тревожи за здравето на Катерина. Утешават го само писмата, изпратени му тайно от момичето, което нарича „моята малка жена“. При липсата на любовна авантюра, която да го разсее, той прекарва времето си в игра на карти и позира на един художник. Впоследствие изпраща на Катерина миниатюрния портрет, скрит в брошка.