Дерек Паркър - Казанова

В „Спомени“ откриваме интересни впечатления от театъра по онова време. Казанова гледа големия балетист Луи Дюпре — тогава на петдесет и пет години, но все още на почит — и великата и още по-известна Мари Ан Камарго. Казват му, че тя е достойна за възхищение, защото макар да не носи бельо, винаги спазва благоприличие, дори при изпълнението на прочутите си скокове. Джакомо е очарован и от представленията в „Комеди Франсез“.

Обикновено поради липса на благосклонни млади жени, Казанова прибягва до услугите на проститутки и посещава парижки бордей — нещо непривично за него. Там го завежда новият му приятел, писателят Клод Пиер Патю. Хотел „Дьо Рул“ във Фабурже Сен-Оноре е може би най-известният публичен дом във френската столица. Четиринайсет момичета живеят в хубава къща под опеката на „мадам Пари“. След като прекарва щастлива нощ с момиче, Джакомо напомня на мадам Пари стих от „Вергилий“, който превежда: „Притежавам два пъти по седем отбрани нимфи“. 80 80 Sunt mihi septem praestanti corpore nymphae! — Бел.а. Тя иска да окачи над вратата този девиз, но за съжаление властите й забраняват.

Мадам Пари се грижи за момичетата си добре, осигурява им храна и вино и — естествено — удобни легла. Най-напред посетителите минават през зоркото око на слуга, а после ги канят в стая, където момичетата — високи, ниски, дебели, слаби, брюнетки и блондинки — седят и шият, всички облечени с еднакви муселинени рокли. Мъжът си избира компаньонка и отива с нея в градината, докато приготвят обяда или вечерята. След това се наслаждава на превъзходни ястия (готвачът е отличен). Това струва дванайсет франка — над трийсет и пет днешни английски лири. Ако гостът желае да прекара нощта с момичето, цената е един луи или седемдесет и една лири. Любимката на Казанова там е двайсет и тригодишната Сен Илер — истинското й име е Габриела Сибер, която той посещава десет пъти. По-късно тя заминава с английски благородник за Лондон. 81 81 Тя проституира от десетгодишна възраст, когато е държанка на „богат американец“ (Childs, Casanova, p. 69). — Бел.а.

Патю запознава Джакомо с шестнайсетгодишна актриса на име Виктория О’Морфи 82 82 Тя е родена през 1734 г. и е дъщеря на ирландец, Даниъл Морфи или Мърфи. — Бел.а. . Тя играе в комична опера и една вечер след представлението двамата приятели отиват в дома й на Ру дьо Ду Портрес в Сен-Савийор. Патю я завежда в спалнята. Казанова остава сам и пита дали има легло, на което да си почине. Мари Луиз 83 83 Мари Луиз (1737? — 1815) по-късно става известна като „Луисон“, любовница на Луи XV от 1752 до 1755 г. — Бел.а. , по-малката сестра на Виктория, тогава дванайсет-тринайсетгодишна, му предлага своето — дюшек на пода. Той отказва, но е заинтригуван от девойката и й предлага пари, за да се съблече пред него. Тя е невероятно нечистоплътна, но след като Джакомо я изкъпва, се оказва голяма красавица. Казанова твърди, че не й отнел девствеността. Според Мари Луиз сестра й е казала, че това ще му струва най-малко шестстотин франка (около 1800 английски лири). Джакомо, изглежда, решава да плати сумата. Въпреки твърденията му, че през следващите няколко седмици й е дал повече и връзката им едва ли е била платонична, неизвестно защо тя остава девствена. Той очевидно е поразен от изключителната й красота и това не трябва да ни учудва, защото разполагаме с доказателство — неин портрет, поръчан от Казанова, на който тя позира полугола, легнала по корем. Друг портрет я представя съвършено гола и това е една от най-непристойните еротични картини от онази епоха. 84 84 Твърди се, че картината е от Буше, но по-вероятно е рисувана от шведския художник Густав Лундберг или от Йохан Антон Петерс, който е копирал много от картините на Буше. — Бел.а.

Камердинерът на краля вижда копие на творбата, от което е възхитен, и го показва на Луи XV. Той незабавно повиква Мари Луиз и я прави своя любовница. Сестра й е благодарна на Казанова, че не й отнел девствеността, защото иначе кралят не би я приел. Мари Луиз му ражда син, който за съжаление се появява на бял свят, след като тя изпада в немилост. По-късно той става републиканец и командва антироялистки войски по време на революцията.

Силвия и съпругът й Марио Балети завеждат Казанова във Фонтенбло, където участват в спектакъл. Джакомо е доволен от възможността да наблюдава дворцовия живот. Докато гледа опера, му показват любовницата на краля, мадам Помпадур, която седи в ложа точно над него. Казанова изразява възторга си от красотата на една актриса, но един кавалер не се съгласява с него, твърдейки, че краката й са грозни. Джакомо възразява, че това не се вижда на сцената, пък и „когато преценявам красотата на една жена, преди всичко оставям краката настрана“. 85 85 Спомени, 2, IX, 137. — Бел.а. (Тази остроумна забележка звучи много по-изискано на френски.) Мадам Помпадур се разсмива и впоследствие Казанова установява, че нейната интелигентност не отстъпва по нищо на красотата й. Той е поразен и от хубостта на краля (Мари Луиз казва на Луи, че много прилича на мъжа на монетата от шест франка.)