Дерек Паркър - Казанова

Пътуването от Лион до Париж продължава пет дни. Мястото на Джакомо в известния лионски дилижанс е луксозно и струва 225 английски лири (по сегашния курс). Дилижансът е осемместен и се тегли от шест коня. Но макар да се смята за комфортен, друса толкова много, че на Джакомо непрекъснато му е лошо и повръща няколко пъти. (Спътниците „ме помислиха за лош компаньон, но не ми го казаха.“ 74 74 Пак там, 2, VII, 106. — Бел.а. )

Въпреки това неудобство той се възхищава и се радва на красотата на пътищата, чистотата на френските гостоприемници, доброто обслужване и удобните легла. Прислужниците са красиви, чисти и учтиви, за разлика от немарливите, арогантни и безочливи италиански слуги.

По съвет на майката на Балети, известна като Силвия 75 75 Силвия — Роза Джована Балети, популярна актриса от Comedite Italienne в Париж. — Бел.а. , Казанова се настанява в къщата на мадам Кенсон на Ру Моконсе. Силвия е сред най-известните актриси в Париж навремето. Тя е красива, интелигентна, сговорчива и остроумна. Комедията е нейното истинско амплоа. (Пиер Мариво написва няколко роли специално за нея). Освен това е изключително, но не и досадно добродетелна. Харесва всеки и всички я харесват.

Казанова се наслаждава на Париж, където живее, ако не в лукс, то поне удобно, с месечна сума, равняваща се на деветстотин английски лири, които му изпраща сенаторът Брагадино от Венеция. Важно е да има пари, ако иска да си осигури прилично жилище във френската столица, както впрочем и във всеки голям европейски град. Обзаведените стаи, обикновено собственост на търговци на вино или на майстори на перуки, са мръсни, пълни с бълхи и въшки и се обитават предимно от проститутки, престъпници, чужденци и бедняци, дошли от провинцията. Собствениците, разбира се, печелят добре.

„В една-единствена къща във Фабурже Сен-Оноре има толкова пари, колкото в цялата област Сен-Марсел 76 76 S. Mercier, Tableau de Paris (Paris, 1760, I, p. 270). — Бел.а. и ако човек може да си позволи стаи на партера, помещенията са относително чисти, но колкото по-нагоре се качваш, толкова по-лоши стават, докато на шестия или седмия етаж, в кулите и таваните, са толкова лоши, че наемателите се срамуват да поканят гости.“

„Често цяло семейство живее в една стая… където окаяните легла нямат завеси и домакинските принадлежности са до нощните гърнета.“ 77 77 Пак там, с. 24. — Бел.а.

В „Спомени“ Казанова оставя блестящ разказ за социалния живот в града. Невъзможно е да го цитираме целия, но един откъс, в който са описани градините на Пале Роял, дава представа за неговата наблюдателност и добрата му памет за хората, местата и нещата.

„Видях една доста хубава градина, алеи с високи дървета, фонтани, високи къщи наоколо, много разхождащи се господа и дами и навсякъде павилиони, в които можеха да се купят новоизлезли книги, благоуханни води, клечки за зъби и всевъзможни дреболии. Видях редица сламени столове, което се наемаха срещу едно су; седнали на сянка хора, които четяха вестници, кокотки и господа, които закусваха сами или в компания, и келнери, които бързаха по една стълба, прикрита с храсти… В един ъгъл на градината видях много хора, които стояха неподвижно с вторачени погледи. Попитах какво интересно има там. Един млад човек каза, че следят меридиана; всеки държи часовник в ръката си, за да го нагласи точно на дванадесет.“ 78 78 Спомени, 2, VIII, 113. Линията на меридиана е използвана от френските мореплаватели до 1911 г. — Бел.а.

Изглежда, по онова време Казанова решава да стане известен писател. Той определено притежава необходимите качества — има чувство към езика и е доста интелигентен. Неговата начетеност ясно проличава по време на срещата му с известния драматург Кребийон 79 79 Prosper Jolyot de Crebillon (1674 — 1762). — Бел.а. . Джакомо го приема в къщата на Силвия и рецитира собствен превод на италиански в бял стих от най-прочутата му творба „Зеноби и Радамис“. Кребийон харесва италианския език и остава възхитен. Той с готовност се съгласява да дава на Казанова уроци по френска проза и поезия и го прави три пъти седмично през следващата година (макар ученикът да признава, че така и не е могъл да се освободи от италианския стил).

Както обикновено, трябва да оценим личния чар на Казанова. Обаянието му не само оказва въздействие върху интелигентните хора, но прави чудеса в случайни срещи, които биха стрували скъпо на един не толкова обаятелен човек. Една вечер в театъра Джакомо разговаря с елегантно облечен, възпълничък мъж, когато в ложата влиза дебела, отрупана с бижута жена. „Каква е тази дебела свиня?“ — пита той. „Жената на този дебел шопар“ — отговаря непознатият. На Казанова му се ще да потъне в земята от срам, но съпрузите избухват в смях и му стават приятели и често го придружават на опера или на балет.