Дерек Паркър - Казанова

Казанова и Анриета наемат стаи в една гостоприемница в Парма, собственост на французин, като се представят за „синьор Фарузи“ и „Ана д’Арси, французойка“. Постепенно Джакомо научава повече неща за нея. Тя е напуснала дома си, след като е била малтретирана от съпруга и свекъра си. Но по-голямата част от миналото й остава загадъчно — факт, който я прави още по-привлекателна. Както обикновено в любовта, Казанова е щедър въпреки ограничените си средства. Той наема шивачки и поръчва на Анриета долни ризи, рокли, шапки, бонета, обувки и всякакви други дрехи. Купува й и ръкавици, ветрило, обеци и бижута и с удоволствие я превръща от разрошено момче в красива жена. След всичко това двамата си лягат за пръв път и през следващите три месеца Казанова е щастлив, както винаги, когато е влюбен и има обичана любовница.

„Онези, които вярват, че една жена не е достатъчна, за да направи един мъж щастлив през всичките двадесет и четири часа на денонощието, не са притежавали никога една Анриета. Щастието, което ме изпълваше, беше много по-съвършено, когато разговарях с нея, отколкото когато я държах в прегръдките си… Една красота без ум предлага на любовта само материалната наслада от нейните прелести; напротив, една грозна, но духовита, пленява с прелестите на ума си, и най-накрая не остава на мъжа нищо повече да желае. Следователно, как трябваше да се чувствам аз, който притежавах една Анриета, която беше красива, интелигентна и културна? Щастлив, толкова щастлив, че не можех да измеря щастието си!“ 69 69 Спомени, 2, III, с. 44. — Бел.а.

Няма съмнение, че тя е забележителна млада жена. След седмица-две Анриета вече говори свободно италиански. Тя е изключително музикална, обича операта и когато отиват на концерт, за изумление на Джакомо, взима едно чело и свири толкова добре, че я аплодират дори оркестрантите.

Анриета определено е една от най-големите любовни преживявания в живота на Казанова. Но дали тя го е обичала? Всички са единодушни, че той е много привлекателен и щедър млад мъж и освен ако не е била изключително добра актриса, Анриета поне го е харесвала, макар да не е била сляпо влюбена, както той в нея. Тя сигурно го е познавала и разбирала много добре и още в началото на връзката им решава, че освен потеклото му фактът, че Джакомо живее, използвайки остроумието си, е основателна причина да отказва на постоянните му предложения за женитба. За човек, който търси емоционална и финансова стабилност, не би било разумно да гледа в тази посока.

Казанова е очарован от живота в Парма. Според мирния договор в края на Войната за австрийското наследство градът преминава под контрола на инфанта Филип Испански, който триумфално влиза там през март 1749 г., точно преди пристигането на Джакомо. Улиците са пълни с испанци и французи и италианците трудно се приспособяват към нравите им. Анриета крие френския си произход до такава степен, че ходи на опера без да си слага червило, което, макар и използвано от проститутките в цяла Европа, във Франция е белег на социално различие. Дори настоява да няма свещи в ложата. Очевидно се чувства неловко. През декември се случва нещо, което я кара да изпитва още по-голямо неудобство. Двамата с Казанова са на вечеря, на която присъства и инфантът. Джакомо забелязва, че ги преследва възрастен мъж, който внимателно наблюдава приятелката му. След малко кавалерът се приближава към тях и се представя като граф Франсоа д’Антоан-Блакас, камердинерът на херцога на Парма. Той, изглежда, познава Анриета. Но тя отрича и графът се оттегля.

След няколко седмици Анриета е принудена да признае на Казанова, че графът е неин далечен роднина. После, след разговор с Д’Антоан, заявява, че той я е убедил да се върне във Франция. Джакомо я придружава чак до Женева. Те пътуват в английската му кола, пренасят ги на столове-носилки през прохода Мон Сени и сетне се спускат с шейна до Ланлебур. В Женева Казанова е изумен, когато Анриета му урежда чрез един банкер хиляда луи и му връчва пачка с още петстотин. 70 70 1500 луи са огромна сума — 107 000 английски лири по сегашния курс. Това изглежда малко вероятно. Казанова може би преувеличава или просто не си спомня добре. Но сумите, минали през ръцете му, често са изумително големи. — Бел.а. Преди да се разделят, тя го кара да обещае, че ако някога се срещнат във Франция, да се престори, че не я познава. Рано една сутрин Анриета заминава. Когато каретата се скрива от погледа му, Казанова се хвърля в леглото, плаче, докато заспи, остава там до следващата сутрин, когато пощальонът му донася писмо от нея. В него пише една-единствена дума: „Сбогом“.