Дерек Паркър - Казанова

Сутринта Казанова и младият син на Де Капитани потеглят с кораб за Ферара и сетне, през Болоня, към имението на Джорджо Франция (където е съкровището), който (както Джакомо със задоволство забелязва) има красива четиринайсетгодишна дъщеря.

Страните постигат споразумение за съкровището. Франция ще задържи една четвърт, Де Капитани — друга, а на Казанова, великият магьосник, се полага половината. Те си стискат ръцете и Джакомо казва, че му е нужна стая с две легла и преддверие с вана. Освен това за мистичните си цели се нуждае от девствена шивачка на възраст около петнайсет години.

Франция и съпругата му предлагат дъщеря им Дженофева. Тя е непорочна и може да шие, пък и е най-добре цялата работа да остане в семейството. Казанова се съгласява.

В днешно време кимаме многозначително, когато чуем за магически експеримент, за който е нужна млада девственица, която още в самото начало трябва да се съблече. Несъмнено Казанова вижда в тези случаи възможност за прелъстяване, но не трябва да забравяме, че сериозно се интересува от магии и има познания в тази област, която наистина предполага девственици и разголване. Но докато Джакомо се наслаждава на сексуалния елемент, който често е част от магическите му експерименти, удоволствието не е напълно безкористно.

Чистотата на участниците в магията е важна и първата задача на Казанова е да събере цялото семейство Франция в преддверието. Той потапя чиста кърпа във вода, казва някакви неясни заклинания и измива гърдите им. Това му дава възможност да разгледа по-отблизо Дженофева. Казанова пише, че тя „може би не би ми предоставила гърдите си, ако не бях започнал с тези на нейния баща, нейната майка и брата й.“ 66 66 Спомени, 1, II, с. 501. — Бел.а. Джакомо установява, че отблизо момичето не притежава класическа красота. Ръцете й са дебели, косите „много руси“, загоряла е от слънцето и устата й е твърде голяма, но „трябваше значи да не се забелязват известни неща“. (Припомняйки си живота си половин век по-късно, той вижда младия Казанова ясно и с известна доза неодобрение и ирония.)

На другия ден Джакомо казва да му изпратят Дженофева с игли, конци и бяло ленено платно и я накарва да направи нещо като стихар (широка бяла връхна дреха). Вечерта убеждава баща й да влезе във ваната преди вечеря и го изкъпва със студена вода, после го забавлява на масата. Казанова прави същото и с Де Капитани. На следващата вечер идва ред на Дженофева и успявайки да се въздържи да не направи нищо повече, освен внимателно да я изкъпе и подсуши, Джакомо я убеждава, че на третата вечер тя трябва да го изкъпе. И сетне трябва да спи в стаята му всяка нощ, за да е сигурен, че ще е девствена, когато дойде време за магическото разкриване на мястото на съкровището.

Тя е щастлива от това и човек би се усъмнил, че е напълно непорочна, защото на следващата вечер, след като ушива стихара, изпълнява задължението си и внимателно изкъпва Казанова, двамата прекарват страстна нощ. Дженофева е много изобретателна и талантлива в любенето, което го изумява, или поне така твърди той.

Идва денят, когато Казанова трябва да убеди подземните духове да изнесат съкровището на повърхността. Той поръчва на Дженофева да зашие около трийсет листа хартия в голям кръг, на който нарисува чудновати фигури — астрологически и кабалистични символи — и издялва скиптър от маслинена пръчка. Наближава полунощ. Казанова облича чистия бял стихар, разпуска дългите си коси, слага на главата си саморъчно изработена корона със седем върха, взима ножа, с който Свети Петър е отрязал ухото на Малх, очертава кръг в градината и мърморейки сложни магически заклинания, влиза в него.

В същия миг от запад се задава черен облак и се разразява силна буря. Гръмотевиците и мълниите сякаш се насочват в кръга. Искрено уплашен и стъписан, Джакомо си внушава, че само магическият кръг може да го спаси от светкавиците. Той решава, че Господ ще го накаже за греховете му. После се излива пороен дъжд и Казанова започва да мисли, че в края на краищата това е само буря. Дъждът спира и луната изплува на ясното небе. Джакомо казва на всички в семейството тихо да си легнат (макар че позволява на Дженофева да го придружи до стаята му и да го избърше).

Сутринта той решава да се измъкне, докато все още е възможно, защото Светата инквизиция е особено силна в страната. И ако някой суеверен селянин е станал свидетел на среднощната сцена, животът му може да се усложни. Казанова оставя на Франция споразумение с подземните духове, изброявайки съдържанието на съкровището (диаманти, рубини, смарагди и златен прах), уверява го, че лесно може да бъде изровено по-късно, и заминава, като се отбива в гостилница в Чезена, за да върне на Де Капитани ножа на Свети Петър, и му продава ножницата за петстотин дуката (по-късно, с присъщата си щедрост, той дава на Дженофева две красиви златни гривни като подарък на раздяла).