Дерек Паркър - Казанова

Двамата прекарват приятна нощ заедно и на сутринта Джакомо отива в имение в предградията на Милано, където има среща с Чели, който иска да обсъдят въпроса с Марина. Докато чака в кафенето, Казанова се заговаря с един французин и когато вижда, че Чели се приближава с някакъв главорез, моли познатия си да бъде наблизо. Скоро става ясно, че ще се стигне до бой. Джакомо извиква французина и двамата пребиват Чели и приятеля му. Така приключва още един инцидент.

Французинът се оказва не кой да е, а Антонио Балети, двайсет и четири годишен танцьор, бъдещ партньор на Марина в Мантуа (по-късно той става известен балетмайстор и актьор). Казанова ги запознава и те веднага си допадат. Балети е смаян от аплодисментите, които Марина получава след всяко представление, а тя е запленена от красивата му външност и от таланта му на танцьор. Джакомо харесва младия мъж, възхищава се на остроумието и изисканите му обноски и е доста изненадан от отличното му образование.

Той скоро осъзнава, че Марина желае да прелъсти Балети (твърде удобно, щом трябва да работят заедно). Когато всички тръгват за Мантуа, тримата се споразумяват тя да вземе младежа в двуместната си кола, а Казанова да пътува сам. Освен това Марина пита Джакомо дали би имал нещо против, ако не идва в леглото му по време на пътуването, защото Балети може да остане с погрешно мнение за нея. Както винаги, когато съперничеството не е голямо и не е влюбен страстно, Казанова е щастлив да прояви снизхождение. В края на краищата Марина се съгласява да се срещат от време на време в Мантуа, където с партньора си имат отделни жилища, уредени от нейния импресарио. Джакомо наема стаи в „Albergo della Posta“.

През първата си вечер в града Казанова остава твърде дълго в една книжарница и докато бърза в здрача към гостоприемницата, го арестуват, защото няма фенер. Началникът на стражата, която го задържа, се оказва млад барон, майор Франц О’Нийлан, четири години по-голям от Джакомо. Тъй като Казанова не познава местните закони, О’Нийлан не го праща в затвора, а го кани на вечеря с други офицери и няколко не твърде привлекателни проститутки. В знак на учтивост Джакомо се люби с една от жените, но е по-въодушевен от играта на фараон в съседната стая. Когато сутринта го освобождават, той е спечелил 250 цехини и се е сдобил с поредната венерическа болест.

О’Нийлан, който много добре е знаел, че двете проститутки са болни, не съчувства на Казанова. Той заявява, че гонореята не го притеснява. Какъв е смисълът? Излекуваш ли се, пак я хващаш, затова защо да се тормозиш? О’Нийлан влачи Джакомо от един бордей в друг и се оказва „най-развратният млад мъж, когото съм срещал.“ Светските му обноски също са съмнителни. Упрекнат от млада дама, че е изял всичките фурми на масата, той я пита дали си ги иска обратно и когато тя отговаря утвърдително (като мисли, че ги е скрил на шега), ги повръща на килима в краката й. Но „при това — пише Казанова, — той беше благороден, великодушен, смел и честолюбив“. 63 63 Пак там, 1, II, 489. — Бел.а. Още едно доказателство за нравите по онова време, когато подобна постъпка не би била одобрена, със сигурност не и от потърпевшия, но би предизвикала по-скоро смях, отколкото презрение.

Друг случай прави интересен краткия престой на Казанова в Мантуа. Приятелят му Балети често говори с обич за баба си, бивша актриса, и Джакомо пита дали може да се запознае с нея. Тя се оказва окаяна жена — сбръчкана и беззъба, с прекалено много грим и смешна перука. Докато разговаря с нея, Казанова забелязва на разголените й гърди рожден белег с формата на ягода. Възрастната жена забелязва интереса му и казва, че това е причината за сценичното й име Фраголета („ягода“ на италиански). Джакомо осъзнава, че това е жената, заради която баща му Гаетано е напуснал дома си години преди раждането му и че вероятно заради нея може би никога е нямало да се роди.

Двата месеца, прекарани в града, са доходни за Казанова. Той спечелва значителна сума на карти и наложеното му въздържане от жени може би също му спестява загуби. Заминаването му от Мантуа е ускорено от среща в операта с млад мъж. Той настоява да му покаже колекцията от антики на баща си, включваща ръждясалия нож, с който Свети Петър отрязва ухото на Малх, слугата на еврейски първосвещеник, в Гетсиманската градина. 64 64 Йоан 18:10. — Бел.а. Бащата, Антонио де Капитани, съдия в Мантуа, остава доволен, като чува, че Казанова познава притежателя на оригиналната ножница и може би ще го убеди да я продаде за хиляда цехини. 65 65 1000 цехина се равняват на 32 700 английски лири. — Бел.а. Ако двата трофея се съберат заедно, очевидно стойността им значително ще се повиши. Де Капитани проявява още по-голям интерес, когато разбира, че Джакомо притежава дарба на магьосник. Той му доверява, че един негов приятел има имение, в което е скрито съкровище, и търси вещ магьосник, който да му помогне да го намери. Казанова иска перо, мастило и хартия, рисува кабалистични пирамиди и от тях научава, че съкровището е заровено на брега на Рубикон. Бащата и синът са изумени. Реката Рубикон наистина минава през имението на приятеля им в Чезена. Джакомо (който е зърнал името „Чезена“ в писмо в ръката на Де Капитани) е доволен, че може да помогне на приятеля им. Но на първо място е изчезналата ножница на Свети Петър. И Казанова е сигурен, че ще я намери. Той сварява подметка от ботуш, докато омекне, нарязва я така, че ножът да влезе вътре, натърква я с пясък, за да изглежда стара, занася я на Де Капитани и получава менителница за хиляди римски дуката, която може да осребри в Болоня. После отива в Чезена.