Дерек Паркър - Казанова

Казанова вероятно се запознава с кабалата в университета. През определен период от живота си той явно я изучава дотолкова, че да запомни поредицата обикновени числа, съответстващи на буквите в азбуката, за да построява пирамиди от числа, които „изтълкувани“, могат да му дадат почти всеки подходящ отговор. Той твърди, че кабалата го отвежда при Брагадино — или поне така казва на сенатора. Обяснява му, че е построил пирамида преди няколко седмици и от нея е разбрал, че трябва да си тръгне от бала точно в четири сутринта — тогава, когато вижда сенаторът да се качва в гондолата си.

Брагадино и приятелите му приемат твърдението му безрезервно, разпитват го подробно, задават му въпроси и с помощта на данните от пирамидите си, Джакомо им отговаря безпогрешно. (Не е ясно как е успял, но явно такъв е бил случаят.) Тримата мъже го молят да ги посвети в тайната си и Казанова се съгласява, макар, както самият той казва, да е предупреден, че споделянето й е равнозначно на смърт. И те се отказват. За нищо на света не биха изложили на риск живота му, карайки го да разкрие божествените си методи.

Джакомо умело поддържа интереса им, изопачава всяка случка от живота си в двореца, така че да потвърждава предсказанията му, и отговаря на въпросите по такъв начин, че каквото и да се случи, да бъде правдоподобен. Казанова не изпитва угризения да ги прави на глупаци. Години по-късно, докато пише „Спомени“, не се извинява и дори се оправдава надълго и широко — какво би си помислил читателят за него, ако бе оставил сенатора Брагадино и приятелите му да станат жертва на „първия опитен крадец“, който щеше да ги разори. Той само гребва малко от меда. „Аз взех решението да се поставя в положението му и да не ми липсва вече най-необходимото.“ 55 55 Спомени, 1, II, 414. — Бел.а.

И го прави гениално. Джакомо живее в двореца на сенатора в собствен апартамент, с личен прислужник и гондола, изцяло на негово разположение. Храни се на масата на Брагадино и получава десет цехини (над 300 английски лири) месечно като джобни пари. Предполага се 56 56 Masters, Casanova. — Бел.а. , че щедростта на Брагадино е резултат от хомосексуално влечение към Казанова, интерес, споделян и от Дандоло, и от Барбаро. Те се описани като трио възрастни педерасти. Трябва обаче да отбележим, че няма никакви доказателства за това.

Няколко месеца по-рано Казанова здравата закъсва, но сега отново се носи в облаците. И както обикновено, пак е на път да падне на земята. Джакомо отново се отдава на хазарт, отпуска хапливия си език и започва да обижда онези, чието приятелство би било добре да поддържа. Започва да преследва жените, като често ядосва съпрузите им. Брагадино явно не одобрява всичко това, но смята Казанова за твърде ценен съветник, за да го обиди, макар да загатва, че младият мъж след време скъпо ще си плати за бурния си живот.

По онова време, както често се случва, главната любовна авантюра на Джакомо е непредвидима. Една вечер той забелязва тъжна млада жена, която слиза от току-що пристигналия търговски кораб от Ферара, и я насърчава да му се довери. Тя се оказва графиня. Казанова я нарича само А. С. Младата жена е прелъстена от Дзането Стефани, чиновник във венецианската канцелария, който е постигнал своето и после е изчезнал. Джакомо обещава да направи всичко възможно да намери Стефани и наема обзаведени стаи за графинята в порядъчен квартал. Когато става ясно, че тя няма и пукнат грош, той й дава купища книги, с които да се забавлява, и й купува клавесин и пантофи. Както винаги, когато е замесена привлекателна жена, чувствата му са противоречиви. Казанова явно изгаря от нетърпение да я вкара в леглото си, но в същото време работи усилено, за да открие прелъстителя й. Накрая научава, че Стефани е станал монах. Джакомо чува, че бащата и братът на графинята отчаяно я търсят, и си осигурява помощта на Брагадино и приятелите му, за да събере семейството. А. С. вече е отстъпила пред чара му, макар че имат време само за няколко кратки любовни срещи, преди баща й да я отведе у дома. Тя оставя на Казанова кичури от косите си, за да си направи гривна като сувенира от Андриана. Няколко месеца по-късно той получава писмо, в което тя го предупреждава (ако случайно се срещнат), че е щастливо омъжена за благородник от Ферара.

През лятото е на мода венецианските благородници да ходят в Падуа на панаира в чест на Свети Антонио и за свързаните с това развлечения. Брагадино има там дворец, където се настаняват двамата му приятели и Казанова. За Джакомо в Падуа вече няма нищо интересно (доктор Гоци е напуснал града заедно с Бетина, която се омъжва за негодник и после го оставя), затова прекарва времето си с Анчила, известна местна куртизанка. Казанова „се влюбва“ в нея, но връзката им продължава само две-три седмици. През това време той се бие на дуел с един от любовниците й, който лъже на карти, и го ранява в ръката.