Дерек Паркър - Казанова

Докаран до умопомрачение (и кой ли не би бил?), Казанова се ядосва и излиза от спалнята й. Впоследствие се отдава на ухажването на Мелула, прословута красавица и опитна куртизанка от остров Занте, „чиято рядка красота от четири месеца правеше всички развратници в Корфу или щастливи, или луди“ 48 48 Пак там, 1, II, 391. — Бел.а. . Вероятно чула за чувствеността на Казанова, тя много се обижда от отказа му да я наеме. Използва всичките си женски хитрини и в продължение на два часа Джакомо се наслаждава на изключително удоволствие, за което Мелула отказва да вземе пари. Но „наслаждава“ едва ли е най-точната дума, тъй като Казанова се чувства виновен. На другия ден дори се изповядва на Андриана, която обвинява и същевременно упреква себе си. Двамата прекарват известно време в сантиментален самоанализ, след което той си тръгва, отново, без да я люби. И толкова по-добре, защото сутринта изпитва познато усещане, известяващо поредния пристъп на венерическа болест. Джакомо предполага, че ще се излекува за шест-седем седмици. Заболяването се оказва сериозно и се налага да се въздържа от контакти два месеца. Казанова признава за болестта си само пред любимата си. Всъщност всички в Корфу се чудят, че той изглежда здрав. Както е известно, Мелула е заразена и е разпространила слуха, че Джакомо най-после й се е насладил.

Престоят му на Корфу се разнообразява и от друго забележително и дори нелепо събитие. Пращат му е един почти неграмотен френски войник, прислужник на име Лавальор — забавен пияница, който бълва цинични анекдоти и небивали истории. През ноември войникът се разболява и е на път да умре. Той дава на един свещеник пакет, който да предаде на Казанова. Джакомо го отваря и намира печат с герба на семейството му, кръщелно свидетелство и писмо с молба тези неща и смъртният акт на Лавальор да бъдат изпратени на „Негова светлост херцога, моя баща.“

Подписът е „Франсоа VI, Карл Филип, Луи Фуко, принц Дьо Ларошфуко“.

В кръщелното свидетелство името на бащата е Франсоа V, но Казанова решава, че писмото е някаква шега. Никой друг обаче не го смята за смешно и главният проведиторе поръчва да подготвят красива гробница за Лавальор, в която да бъде погребан с почести. Джакомо се опитва да убеди властите, че това са глупости. Но му казват, че е по-добре да мълчи. Няма регистри, които да потвърдят съмненията, а и той не разполага със средства, за да обори абсурдното твърдение на Лавальор.

Лавальор обаче оздравява. Дават му хубав апартамент и елегантни дрехи. Главният проведиторе го посещава и подобно на повечето известни мъже и жени в града се обръща към него с „Ваше превъзходителство“.

Когато се възстановява напълно, всички се надпреварват да го канят на приеми, макар че той бързо се напива и заспива на масата. Казанова се забавлява от всичко това и веднъж тихо му предлага да го качи незабелязано на борда на кораб, пътуващ за Неапол, преди да бъде разобличен. Лавальор отказва, а когато Джакомо публично го критикува, му удря плесница.

Това вече е прекалено. Казанова излиза с него на улицата и го пребива жестоко. Издадена е заповед за арестуването на Джакомо. Той успява да избяга с риболовна лодка и отива на Казопо 49 49 Сега Касиопи. — Бел.а. , остров по северното крайбрежие на Корфу.

Възникват обаче неприятности и с местните жители, но с помощта на подкупи Казанова се настанява в удобна къща, поръчва на някаква жена да му ушие ризи (той избягва само с дрехите на гърба си, но за щастие с пълна кесия) и сформира частна армия от двайсет и четири млади телохранители, тъй като се опасява, че може да се появи кораб със заповед да го арестуват за убийство.

Казанова става почти монарх. Придворните му са объркани, защото не говорят италиански, а той не знае гръцки. Но всички са смаяни от вида и щедростта му. Готвачката му намира няколко местни девойки, които са щастливи, че му шият ризи, и изгарят от нетърпение да задоволят прищевките му. Джакомо се наслаждава на благосклонността им и „на всички красиви момичета им дойде редът.“ 50 50 Спомени, 1, II, 353. — Бел.а. Животът е прекрасен. Но след седмица на блажени удоволствия му съобщават за заговор на местния свещеник, който възнамерява да го прокълне и отрови, защото мнозина мъже го обвиняват в обезчестяване на девственици, за които вече не искат да се оженят. Не след дълго пристига въоръжена гемия от Корфу и офицер със заповед да го арестува, но само за бягство, защото документите от Венеция доказват, че Лавальор е самозванец. Казанова се връща на Корфу и става обект на клюки не само защото се е оказал прав за Лавальор, но и заради бягството си и необикновения си начин на живот на Казопо.