Дерек Паркър - Казанова

Следва събитие, което се оказва една от повратните точки в живота на Казанова. Заедно с другите музиканти от театралния оркестър той е поканен да свири на поредица балове, организирани в двореца Соранца по случай венчавката на двама венециански аристократи. Третият бал приключва на зазоряване и излизайки от двореца, Джакомо забелязва един сенатор в червена роба, който изпуска писмо, докато се качва в гондолата си. Казанова го взима и му го дава. Сенаторът му благодари и настоява да го закара вкъщи. 54 54 Подобна внезапна покана може да означава повече от обикновен интерес от страна на сенатора и има предположения, че срещата е довела до хомосексуална връзка. Вярно е, че след бурен хетеросексуален разгул въпросният сенатор Брагадино „се е отказал от жените“, както са сторили и двамата му близки приятели, с които живее. Казанова споделя, че разказвайки историята на живота си, не споменава някои подробности, „за да не ги накарам да извършат смъртни грехове“ (1, II, 198) каквото и да означава това. Но макар че нищо не е невъзможно в контекста на сексуалния живот на Казанова, в случая няма доказателство за хомосексуална връзка. — Бел.а.

Докато пътуват в гондолата, сенаторът се оплаква, че лявата му ръка е като парализирана. Сковава се и левият му крак, а говорът му става неясен. Джакомо грабва фенер, вижда, че лицето му е изкривено и разбира, че човекът е получил удар. Той спира гондолата, скача на брега и изтичва до най-близкото кафене, където му казват къде да намери лекар. Лекарят го придружава до гондолата и пуска кръв на сенатора, а Казанова разкъсва ризата си, за да приготви компреси и превръзка.

После лодкарите закарват сенатора в дома му в Санта Марина — двореца Брагадино — и Джакомо разбира, че мъжът е Матео Джовани Брагадино, виден благородник и бивш държавен инквизитор. Той казва на слугите да сложат сенатора в леглото и да извикат лекар и остава до него, докато му правят второ кръвопускане. Повикват и свещеник, но не чуват изповед, защото сенаторът е още в безсъзнание. Пристигат двама приятели, Марко Дандоло и Марко Барбаро, и казват на Казанова, че ще се погрижат за всичко. Джакомо отказва да си тръгне, убеден, че ако си отиде, сенаторът ще умре, а ако остане — ще живее.

Твърдението му е интересно. Несъмнено мотивите на Казанова се основават на очакването да получи награда за услугите си, макар че ако остане и Брагадино умре, шансовете му значително биха намалели. Не трябва обаче да забравяме, че той има силна интуиция, която умее да използва. Това е едно от вероятните обяснения. Освен това е сигурен, че по някакъв мистичен начин присъствието му ще помогне на Брагадино да се съвземе. Казанова осъжда окултното шарлатанство (макар че, както ще видим, го използва), но в известна степен вярва в „магии“.

Във всеки случай присъствието му може би наистина спасява живота на Брагадино. Докторът се опитва да го лекува, поставяйки лапа с живачен мехлем върху гърдите му, която след няколко часа би причинила смъртта му. Джакомо настоява да я махне, измива живачния мехлем и на сутринта Брагадино се съвзема. Той отпраща лекаря и назначава Казанова за неофициален домашен лекар. Близки на сенатора, дошли на посещение, заявяват, че едва ли един цигулар от театрален оркестър има опит в медицината. Сенаторът обаче отговаря, че цигуларят явно знае повече от лекарите във Венеция.

Казанова се възползва максимално от новото си положение. През деня чете медицински трактати, а нощем ги цитира на глас. Брагадино е смаян от познанията му, но смята, че Джакомо притежава и свръхестествена дарба. Казанова решава да извлече полза от това и признава, че е нещо като експерт по кабала. Това е мистична система, която е на почит по онова време сред образованите мъже и жени в Европа, дори сред онези, за които думата „магия“ е анатема. Учението се заражда в Палестина през I век сл.Хр. и е от първите известни юдейски текстове, публикувани между III и VI столетие. То се насочва главно към размисъл върху десетте божествени числа на Създателя и двайсет и двете букви на ивритската азбука, които, взети заедно, съставляват „дванайсетте пътеки на тайното познание“. В кабалата, която Казанова използва, на всяка буква съответства число, за да се изчисли по-лесно чрез събиране основното число, представено от име или дума. Освен това буквите съответстват на планетите и на зодиакалните знаци — например Daleth, четвъртата буква от ивритската азбука, е обозначена с числото четири и е определена за зодията Скорпион, а Ayin, шестнайсетата буква от ивритската азбука, е обозначена с числото шестнайсет и определена за Марс. Всичко това е подробно разработено от един по-късен познат на Казанова, Джузепе Балзамо, известен като граф Калиостро, но Джакомо разбира нумерологията достатъчно добре, за да я използва за самообучение или да баламоса всеки по-необразован и по-лековерен човек.