Дерек Паркър - Казанова

Джакомо отново дръпва завивките и когато Деметрио посяга да ги вдигне, слага ръката на мъртвеца в неговата. Настъпва тишина. Казанова се връща в стаята си. Сутринта гъркът е намерен в безсъзнание. Той изобщо не се свестява и прекарва остатъка от живота си в кома. Местният свещеник погребва ръката и се оплаква на властите във Венеция. Незабавна реакция не последва и, изглежда, случаят е сметнат за хубава шега, но за съжаление с трагичен край. Жалко, че Деметрио я приема толкова сериозно, но в крайна сметка ударът е можел да бъде причинен и от друг, по-незначителен инцидент. Изглежда, никой не обвинява Казанова за това.

Но когато получава призовка да се яви пред специален съд от магистрати, Джакомо предполага, че някой (който му има зъб), е подкрепил оплакването на свещеника. Всъщност е повикан да отговаря по друго обвинение, подадено от жена, която твърди, че е отвлякъл дъщеря й в Зуека 59 59 Зуека — остров до града, където има градина за почивка. — Бел.а и я е изнасилил.

Действително подобно нещо се случва. Казанова обяснява, че е срещнал момичето и майката на улицата и ги е поканил да пийнат нещо освежително. Отначало момичето се съпротивлявало на милувките му и майката обяснила, че дъщеря й е девствена и той трябва да плати значителна цена за благосклонността й. Споразумели се за сумата от шест цехини 60 60 6 цехини — около 200 английски лири по сегашния курс. По онова време, както и на други места в други времена, дефлорацията на девственица е вълнение, за което си заслужава да платиш, при това не е скъпо; „евтина“ проститутка вероятно би струвала 8 лири. — Бел.а. . Майката изпълнила своята част от сделката и завела момичето при него в манастира на Зуека. Но девойката продължила да се съпротивлява и накрая Джакомо я набил с метла, накарал я да се облече и я върнал във Венеция. Не я изнасилил. Дори учтивата молба да остави жената на мира обикновено му е достатъчна, за да го накара да се откаже да я прелъсти. (Явно отношението му се различава от това на съвременниците му. По онова време „вроденият морал“ често означава за мъжете пълна нравствена разпуснатост и дори Жан-Жак Русо смята, че „жената е създадена да отстъпва пред мъжа и да се примирява с неговата преценка“.) 61 61 Цит. от Simone de Beauvoir, The Second Sex, p. 139. — Бел.а.

В случая обаче раздразнението на Казанова надделява. Той си признава извършеното насилие, което се прибавя към оплакването за злополучната шега в Зеро Бланко. Това е достатъчно за сенатора Брагадино, който съветва Джакомо да напусне Венеция.

Шегата му струва скъпо и сериозно накърнява репутацията му пред венецианските власти. Взаимоотношенията му с Брагадино вече не са същите. Сенаторът е на път да осинови Джакомо и дори го нарича „сине мой“. Те никога повече не се сближават, ала младият мъж не се разкайва. Казанова напуска града с известно съжаление. Той преживява няколко много приятни любовни приключения, печели на карти и е сигурен, че отново ще се върне. „Моите приятели ме увериха, че най-късно след една година и двете мои дела ще бъдат прекратени, понеже във Венеция се урежда всичко, щом публиката е забравила.“ 62 62 Спомени, 1, II, 479. — Бел.а.

Богохулствената шега с ръката на мъртвеца вероятно би възмутила съвременния читател. Побоят над момиче също не би представил Казанова в добра светлина, но не бива да забравяме, че такива са били времената.

Казанова напуска Венеция, нощува във Верона и през януари 1748 г., се озовава в Albergo del Pozzo в Милано (гостоприемница, съществувала до 1918) и търси нещо, с което да се залови. Първата вечер той отива на опера. И на сцената се появява Марина. Джакомо я вижда за последен път на Корфу. Тя е петнайсетгодишна и му се струва по-прелестна от всякога. След представлението той научава адреса й и отива в дома й, докато Марина вечеря с любовника си, когото представя като „граф“ Чели (известен също като Алфани, който не е граф, а професионален комарджия). Чели се ядосва от чувството, с което Марина поздравява Казанова, и я нарича курва. Вярно е, казва тя, и той е сводникът й. Чели хвърля нож по нея. Марина побягва и той хуква след нея. Казанова изважда шпагата си, отблъсва го и завежда Марина в стаята си. Там тя му обяснява, че е станала любовница на Чели, след като й обещал дял от печалбите си от игра на карти, но скоро започнал да настоява да спи с приятелите му. Марина споделя, че иска да отиде в Мантуа — голям град с 24 000 души население, където има договор като примабалерина. Тя казва на Казанова, че Тереза е още в Неапол и успява да убеди благородниците там да харчат парите си.