Дерек Паркър - Казанова

Казанова обядва и с Исмаил в изключително луксозна обстановка, но другите гости са турци и не говорят европейски езици. Исмаил посреща Джакомо много добре и го кани на закуска. След няколко дни, когато Казанова приема поканата, турчинът му показва уединена лятна къща и неочаквано „изрази намерения, които не намерих по моя вкус“ 42 42 Спомени, 1, II, 319 — Бел.а. . Младият мъж го отблъсва и Исмаил казва, че само се е пошегувал. Ала Джакомо е убеден, че предложението не е било шега, и си тръгва, решавайки никога повече да не ходи там. Юсуф му обяснява, че според турските обичаи Исмаил е искал само да засвидетелства приятелството си към Казанова. Съветва го да прояви учтивост и да не зачерква Исмаил от списъка на познатите си по такъв незначителен повод. Освен това Исмаил разполага с множество красиви робини и Джакомо може да се възползва от тях.

Казанова и Юсуф все повече си допадат. Двамата водят дълги философски беседи по различни теми, включително по въпроси на изкуството, религията и секса. Всеки разпалено защитава религията си. Юсуф полага особени усилия, за да обясни защо се е покръстил и е станал мохамеданин. След няколко седмици за изненада на Казанова той неочаквано му предлага да отиде в Одрин за година, за да учи богословие, да приеме исляма, да се ожени за Зелми и да наследи огромното му богатство. Смаян, Джакомо измърморва, че ще си помисли. Ако може да се вярва на „Спомени“, той е по-изумен от предложението да се ожени за красиво петнайсетгодишно момиче, отколкото от богатството, което ще му донесе този брак. Казанова възразява, че Зелми дори не го е виждала. Юсуф поглежда към ажурената каменна преграда пред един от високите прозорци и обяснява, че Зелми и съпругата му незабелязано наблюдават госта още от първото му посещение и му се възхищават. Това явно оказва силно еротично въздействие върху младия мъж. Но кой безчестник би сменил вярата си само заради пари! Джакомо не би понесъл срама в Европа, а в Цариград винаги ще си остане изгнаник. Освен това Юсуф е само на шейсет години и може да живее още двайсет, а и Зелми едва ли е толкова красива, колкото твърди баща й. Казанова решава да откаже, но в момента премълчава.

На друга вечеря с Юсуф той отново се среща с Исмаил, който ги кани да вечерят с него. Казанова не може да откаже. След като се нахранват, неаполитански роби изпълняват европейски танци. Повежда се разговор за форлана — моден танц във Венеция и Джакомо казва, че умее да го танцува, но не и без партньорка. Исмаил намира партньорка, а Казанова повиква цигулар от венецианското посолство. За негова изненада жената, която има маска на лицето си, се оказва великолепна танцьорка. Джакомо е възхитен от тялото и движенията й. Докато ги изпраща, Юсуф (който започва да опознава младия си приятел) го предупреждава, че тя сигурно го е харесала и може да се опита да го оплете в интрига, която може да бъде много опасна за него предвид строгостта на турските обичаи.

След няколко дни, докато Джакомо се разхожда по улицата, възрастна жена се опитва да му продаде кесия за тютюн, в която той напипва бележка. Казанова купува кесията. Бележката е от танцьорката, която му предлага среща същата вечер в градината на Исмаил. Джакомо трябва да отиде там пеша и да поиска лимонада от прислужника, който ще го заведе при нея.

Вечерта Казанова отива с придружителя си еничарин в дома на Исмаил. Ефенди го няма, но евнухът познава госта и го поканва в градината. За съжаление обаче прислужникът настоява да го придружи. Джакомо вижда три жени в далечината, но любовна среща не се осъществява. Сутринта той получава писмо от Исмаил, който изказва съжалението си, че не са се видели, и го поканва на риболов на лунна светлина. Казанова подозира какви са мотивите му, но може би се надява, че ще му позволят да се срещне с красивата танцьорка, една от робините му.

Известно време двамата ловят риба от лодка, управлявана от роби, а после Исмаил го завежда в лятната си къща, където вечерят с пържена риба. Джакомо е нащрек, опасявайки се, че Исмаил може отново подхване темата, която не е по вкуса му. След вечерята турчинът освобождава слугата си, хваща Казанова за ръката и го завежда в градинска къща с изглед към голямо езеро. На лунната светлина се виждат три голи момичета. Едната несъмнено е танцьорката. Те „ту плуващи, ту стоящи прави или седящи върху мраморните стъпала, се излагаха на погледите ни откъм всички страни във всички положения на прелестта и сладострастието.“ 43 43 Пак там, 1, II, 328. — Бел.а.