Дерек Паркър - Казанова

Готов е да пилее пари за жени, на които никога не отказва онова, което искат.

Що се отнася до умението да води разговор, го обсипват с комплименти за неговото остроумие. Казанова обаче не съумява да опише оригиналните си реплики и рядко ги споменава (както винаги, главният източник на информация за него са спомените му, а той не си прави труда да записва духовитите си забележки). Джакомо определено е бил един от най-забавните мъже в Европа по онова време. Приятелят му принц Дьо Лин (който познава всички видни личности тогава) смята Казанова за най-интересният човек, когото познава. „Всяка негова дума е откровение и всяка мисъл — книга.“ 39 39 Prince Charles de Linge, Melange anecdotiques litteraires et politiques, p. 387. — Бел.а. Макар и едва двайсетгодишен, Джакомо има изключителни познания в много области.

Всъщност на тази възраст той вече е такъв, какъвто го виждаме в „Спомени“ — често безскрупулен, но винаги щедър и готов за сексуални авантюри, макар често да си въобразява, че е влюбен искрено, импулсивен, докачлив, с приятни обноски, позволяващи му да се сближава с хора от всякакви обществени слоеве и да спечели благоразположението на всеки, който може да му бъде полезен. Казанова е всичко за жените. И за мъжете. Преди да замине за Цариград, той няма представа какво го чака там, нито накъде ще го отведе пътуването. Но това не го тревожи. Нещо ще се появи.

В Болоня се носят слухове, че елегантният и язвителен Казанова е опасен човек и е дезертирал от полка си, след като е убил капитана на дуел и е откраднал коня му. Дописка за това се появява дори в местен вестник. Джакомо не си дава много труд да опровергае историята. В края на краищата го описват като същински дявол. Но офицерът, чийто кон е откраднал, го открива, и преди да получи новия си паспорт, Казанова се съгласява да плати обезщетение. Паспортът му пристига и на двайсетия си рожден ден той отива във Венеция.

Чичо му, абат Гримани, се изумява, когато Джакомо се появява пред него не в свещенически дрехи като представител на кардинал Аквавива, а в униформа на испански офицер. Изненадани са и синьора Орио, Нанета и Марта, но с удоволствие предлагат на стария си познайник стая на четвъртия етаж до спалнята на сестрите. Той и момичетата махат една дъска между двете стаи, подновяват познанството си и се забавляват приятно няколко седмици.

Почивката не е толкова дълга, колкото предполагат. Майорът във Военното министерство, пред когото Джакомо се явява, му предлага да пътува до Цариград с кавалера Франческо Вениеро — дипломат, който отива там като баило, или венециански посланик. За тази цел Казанова трябва официално да постъпи в армията. Той купува длъжността от болен подпоручик и за един ден става портупей юнкер.

Джакомо заминава с кораб на 5 май 40 40 Описвайки пътуването до Корфу и Цариград, съм следвал разказа на Казанова в „Спомени“. Чайлдс и други биографи подчертават, че пишейки за събитията на Корфу, Казанова обърква случките между май и 1 юли 1745 г. с онези, станали по време на посещение, което се смята, че е направил между лятото на 1742 г. и пролетта на 1743 г. Никой биограф не е успял убедително да проследи хронологично разказа на Казанова и макар да е объркан, смятам, че е най-добре да го следваме. — Бел.а. след поредна прощална нощ със сестрите, които пророчески въздишат, че за последен път виждат любовника си. На кораба има двеста славонски войници и мястото под палубите е претъпкано. За щастие един от пътниците е венецианският благородник Джовани Дзуан Антонио Долфино, виден дипломат, който пътува за остров Занте на официална мисия. Той е толкова внушителен и величествен, че е наречен Bucintoro на името на голямата баржа, на която плава папата, когато благославя морето във Венеция на Възнесение Господне. Казанова спечелва благоразположението на Долфино и е поканен да се храни на масата му, където храната не може да се сравни с гозбите, сервирани под палубите.

Корабът отива първо в Орзера, на брега на Истрия, където натоварват баласт. Джакомо слиза на брега да се поразтъпче и си спомня срещата с брат Стефано, когато до него се приближава непознат и го пита дали е бил и преди в Орзера. Казанова признава, че е бил. Странникът казва, че в такъв случай му е много благодарен. Той е лекар и много години е живял в бедност. Но Казанова е променил изцяло нещата. Той хваща болест и я предава на една гостилничарка. Тя я предава на свой приятел, а той на жена си… и така нататък. В резултат на това за една година лекарят се замогва. За жалост болестта е ликвидирана. Непознатият с надежда пита Казанова дали отново не е заразен, и много се натъжава, когато той го уверява, че е здрав.