Дерек Паркър - Казанова

Казанова съвсем случайно споменава Цариград и вероятно не е имало особена причина за този избор. Впрочем Андреа да Леце наскоро е назначен за посланик на Венеция там и Джакомо може да се е надявал на неговото благоразположение. Кардиналът веднага се съгласява с предложението и му дава препоръчително писмо до граф Клод Александър Боневал, френски и по-късно австрийски генерал, който е работил за турците, приел е исляма и се нарича паша Осман, Ахмед паша. Да Леце му дава второ препоръчително писмо до известен и богат турчин. Кардиналът го снабдява и с паспорт, за да пътува безопасно през фронтовите линии на испанската и австрийската армии, които се сражават в Романя.

Казанова отива в дома на Кастели, за да се сбогува. Там е само дона Чечилия, свекървата, която му съобщава новината, че Лукреция е бременна. Размислите са излишни и не водят доникъде. Джакомо й праща най-горещи поздрави. За съжаление от кратката му връзка с Анджелика не излиза нищо. Сватбата й вече се е състояла и той не е бил сред поканените. През февруари 1745 г. Казанова напуска Рим и тръгва за Венеция, откъдето ще замине за Цариград.

В кесията си има двеста цехини — около 6544 английски лири. Кардиналът му подарява сума, възлизаща на 22 900 английски лири. Джакомо превръща повечето пари в менителници, които са служели като съвременните пътнически чекове. Негови спътници са жена на средна възраст и дъщеря й. („Момичето беше грозно и прекарах едно доста отегчително пътуване.“) 33 33 Спомени, 1, I, 225. — Бел.а.

На 25 февруари Казанова спира в Анкона. Стопанинът на гостилницата, в която се отбива, му подхвърля, че ако иска, може да послуша хубава музика. „Първата актриса“ в театъра в Анкона живее в странноприемницата и има забележителен глас. Той завежда Джакомо в стая, където са настанени жена на средна възраст, две девойки и две момчета. От „актрисата“ няма и следа. Но докато го запознава с едно от момчетата, изключително красиво и на около седемнайсет години, гостилничарят обяснява, че е кастрирано и пее с „ангелски глас“.

Момчето се нарича Белино и става един от най-известните и харесвани певци по онова време. 34 34 Съществуват доказателства, че Белино, когото по-късно Казанова нарича Тереза, всъщност е Анджиола Калори, родена в Милано през 1732 г., която трябва да е била на тринайсет години, когато се е запознала с него. Тя пее по домовете в цяла Европа. Някъде след 1761 г. кариерата й приключва. Името й е записано в „Речник на музиката“ от Гроув. — Бел.а. Казанова е очарован както от самия него, така и от гласа му, макар да е малко смутен от „хубавите гърди“, скрити под мъжкото му облекло. Това не е нещо необикновено за кастратите, но по онова време едва ли са правели изкуствени гърди.

Рано сутринта, преди Джакомо да е станал, Белино идва в стаята му с брат си Петронио — който не е толкова женствен и си изкарва прехраната като прима „балерина“ в пътуваща оперна трупа. Белино предлага на Казанова, докато е в Анкона, Петронио да му стане прислужник. Джакомо с готовност се съгласява, изпраща Петронио да донесе кафе и поканва Белино да седне на леглото му, „с намерението да го третирам като момиче“. Ала двете по-малки сестри на Белино — Чечилия (дванайсетгодишна певица) и Марина (единайсетгодишна танцьорка) ги прекъсват. Те влизат, скачат в леглото и възбуждат Казанова — но не достатъчно. Когато Петронио се връща и му „залепя с полуотворени уста една сладострастна целувка върху устните; във всеки случай аз нямах този вкус, който той предполагаше у мене“, той приема очевидната покана на момчето. Джакомо не си пада по такива неща. Това „предпочитание е далеч от развлеченията“. Петронио явно е „момче за удоволствие“, факт, който не притеснява Казанова. „Това не е рядкост в Италия, където в това отношение не цари нито безразсъдна нетърпимост, както в Англия, нито такова диво и жестоко преследване, както в Испания.“ 35 35 Спомени, 1, II, 254. — Бел.а.

А Белино? Възможно ли е влечението, което чувства към момчето, да е към кастрат или към преоблечено момиче? Казанова е объркан и си спомня възхищението си към Белино. Твърдо решен да разбере истината, той гощава семейството с хубава храна — за което всички са му благодарни. Майката признава, че директорът на местния театър им е платил съвсем малко и са останали без пукнат грош, тъй че ще трябва да се приберат пеша в Болоня. Джакомо й прави щедър подарък и обещава още пари, ако му каже дали Белино е момиче. Тя отрича с възмущение. Възрастният свещеник на епископа лично е прегледал сина й! Жената обаче лукаво предлага на Казанова сам да провери, ако иска да се увери в истината.