Дерек Паркър - Казанова

Нещата вървят изключително добре. Следва още един изпълнен с наслади излет със семейство Кастели, този път до Тиволи в събота и неделя в дома на ухажора на Анджелика, дон Франсиско, където двамата ще живеят, след като се оженят. Малката вила е очарователна. Казанова се настанява в хубава стая до цветарника, в съседство с покоите на Лукреция и Анджелика. Ключалката се оказва на много удобно място и по знак на Лукреция Джакомо може да наблюдава как сестрите се събличат. За негово щастие те не носят нощници. Веднъж, щом Лукреция угася свещта, той влиза в стаята. „Това е моят възлюблен — казва Лукреция на сестра си. — Мълчи и спи!“ 30 30 Спомени, 1, I, 224. Ключалката е сигнал за появата на друго сексуално занимание: Казанова е непоправим воайор. — Бел.а.

Те прекарват изпълнена с наслади нощ. Анджелика тактично им обръща гръб, ала на зазоряване признава, че не е мигнала цяла нощ. Лукреция иска да й представи Казанова. „Обърни се! Виж сестра си щастлива! Познай щастието, което те очаква, когато някога любовта те постави под сладката си власт“ 31 31 Спомени, 1, I, 225. — Бел.а. — казва тя. После предлага Джакомо да прегърне сестра й като награда за мъките й. Казанова твърди, че отначало е отказал, но Лукреция е настояла и той се е почувствал задължен, след като е прекарал нощта с нея, да задоволи и сестра й, и то три пъти. 32 32 Казанова откровено описва редките си провали и затруднения, затова вероятно трябва да вярваме на разказите му за също толкова изумителни атлетични изпълнения. — Бел.а. На закуска с удоволствие вижда щастливите, зачервени лица на сестрите и забелязва, че Анджелика е „по-жива от обикновено“, но избягва да го погледне в очите. По-късно, когато остава насаме с Лукреция, той я укорява, че е тласнала сестра си в обятията му. Тя отговаря, че това са глупости, и тъй като скоро двамата със съпруга й ще напуснат Рим, Анджелика ще й бъде отлична заместничка. След седмица Кастели и Лукреция заминават за Неапол.

Първите читатели на нецензурираните дневници на Казанова, чието публикуване започва едва през петдесетте години на XX век, вероятно смятат, че случки като тази в Тиволи, са измислица. Няма причина да се съмняваме, че е било така, а да се твърди обратното, би означавало погрешно разбиране за сексуалното поведение по онова време. За повечето хора от XVIII век сексът е нещо естествено, като яденето и пиенето, и те му се отдават със забележителна свобода. Уединението не е оценявано високо. Както видяхме, пътници от двата пола често спят в една стая, дори в едно легло само няколко часа, след като са се запознали. Същата фамилиарност цари и в частните домове, където се влиза от една спалня в друга и само завеси прикриват обитателите от чужди погледи. Да се прави любов с една жена, докато в стаята има друга, не е нещо необичайно. Подобна близост може би е била по-обичайна, отколкото предполагаме. Любенето сред природата, както и ходенето по голяма нужда, често става на обществени места. Затворените карети предоставят удобни (и несъмнено опасни) възможности за това, подобно на влаковете без коридори през Викторианската епоха.

След заминаването на Лукреция Казанова отделя повече време за задълженията си на секретар, които изпълнява за всеобщо задоволство, както и за уроците по френски. Пише и любовни стихове за кардинал Аквавива, известен със своята настойчива и ненаситна чувственост. Кардиналът знае за литературните способности на Казанова, забелязва успеха му с дамите (абат Гама е наясно с историята му с Лукреция и тъй като е твърде недискретен, бързо разпространява мълвата) и го моли да напише стихове като подарък за „маркиза Г.“, една от неговите приятелки.

Казанова решава, че задачата не е особено трудна, и хитрината се оказва сполучлива. Негово преосвещенство разумно променя тук-там стиховете и вмъква няколко грешки. Той обяснява на Казанова, че дамата ще помисли, че те са твърде съвършени, за да са написани от него. Впоследствие разбира, че са успели да смаят благородничката. В замяна Джакомо се сдобива с красива кутия за емфие от злато и емайл. Той получава и ласки от въпросната дама и тъй като си дава сметка, че тя вероятно е разбрала измамата, се подготвя да добави благодарността си към тази на кардинала. Но преди да го стори, облаците се сгъстяват.

Барбара Далаква е бременна и любовникът й организира бягство. Късно една вечер в началото на януари 1745 г. Барбара отива при Казанова в двореца на кардинала и го моли за помощ. Любимият й всеки момент може да бъде арестуван, ако това вече не е станало. Тя е толкова разтревожена, че припада. Джакомо наплисква лицето й с вода, слага я на леглото и на сутринта я убеждава да се остави на милостта на Аквавива. Барбара се съгласява. Тъй като кардиналът е ревностен почитател на красотата, се отзовава на молбата й и урежда да я приемат в манастир. Междувременно обаче се разчува, че девойката е прекарала нощта в стаята на Казанова и е бременна от него. Аквавива приема обяснението на Казанова — (който наистина е невинен и дори не се опитва да се люби с нея, когато я завежда в леглото си), но не посмява открито да не обръща внимание на „брътвежите“, че си е затворил очите за скандала около протежето си. Кардиналът с нежелание освобождава Джакомо от задълженията му. Обещава му препоръчителни писма и го пита къде иска да отиде.