Дерек Паркър - Казанова

Джакомо е запленен и решава да се ожени за нея. Тереза, разбира се, е възхитена и предлага да отидат във Венеция, където може да изкарва добри пари като певица. Казанова обаче не иска да бъде издържан от жена и предпочита да замине за Цариград, а тя да остане в театъра в Римини, след което да се съберат.

Двамата решават да закусят в Пезаро. Испански офицер иска да види паспортите им и за свой ужас Казанова установява, че е изгубил своя. Проблемът е сериозен. По това време испанците се сражават с австрийците за околностите на Римини. Джакомо е арестуван до пристигането на новия му паспорт от Рим. Той дава пари на Тереза и я изпраща за Римини. Нощта прекарва върху сламата на пода на караулното помещение.

Казанова стои в ареста десет дни и се зарича никога повече да не бъде небрежен. Междувременно загубва значителна сума на фараон от професионалния комарджия от Неапол Джузепе д’Афлизио (известен още като Дон Бепе ил Кадето и Джузепе Маркати), когото през следващите години ще среща под различна самоличност в Лион, Виена, Мюнхен и Болоня. Лекотата, с която Казанова губи пари, и приятният му характер го правят популярен. Благодарение на това той може да се разхожда свободно из града. Една вечер вижда кон, оставен непредпазливо от нехаен офицер, мята се на седлото (никога преди това не е яздил) и препуска в галоп. Испанските стражи му викат да спре, но Джакомо не знае как и конят литва като вятър. Казанова отчаяно се вкопчва в гривата му и минава през испанските и австрийските фронтови линии. Край ушите му свистят куршуми.

Най-после се свлича от седлото. Питат го какво иска и той казва на австрийските постови, че носи писмо за принц Лобковиц, главнокомандващия армията, чийто щаб е извън Римини. Завеждат го при него и Казанова си признава всичко. Принцът се разсмива, съветва го в бъдеще да бъде по-внимателен с паспорта си и го пуска да си върви. Джакомо тръгва към близкото кафене и първият човек, когото среща на улицата, е Петронио, който му дава адреса на Тереза. Казанова знае, че ще бъде трудно да влезе без паспорт в Римини. Но за щастие се появява керван от мулета, кретащи в дъжда към града. Той слага ръка на врата на едно от животните и влиза в Римини като мулетар.

Казанова е възхитен, когато вижда любовницата си в женски дрехи. Тя е решила да захвърли завинаги мъжките си одежди и да не се появява като кастрат (на сцената в Римини се допускат жени). След кратката им среща Джакомо се измъква от града и отива в Болоня. Оттам той пише на Пезаро, от когото иска нов паспорт. Преди паспортът да пристигне, Казанова получава писмо от Тереза, в което тя му съобщава, че й е предложен договор за мястото на примадона в операта „Сан Карло“ в Неапол с висока заплата. Пита го какво да направи и дали той може да отиде при нея в Неапол. Ако иска, тя е готова да се откаже от предложението и да се върне при него. Сърцето не му дава да й каже да отхвърли чудесната възможност да продължи кариерата си. Но, от друга страна, как да отиде в Неапол и да живее с парите на любовницата си? Нещо повече, Лукреция и съпругът й също са там и това може да доведе до усложнения. Казанова отговаря на Тереза да приеме предложението и както вече са решили, да се съберат след завръщането му от Цариград.

Едно от първите неща, които Казанова прави в Болоня, е да отиде при шивач и да си поръча хубава униформа — синя жилетка и бяла пелерина със златен и сребърен ширит, и също такъв темляк за шпага, който в комбинация с гиздава шапка и черна кокарда, дълга шпага и бастун, внушава много повече уважение от черното расо на свещеник.

Наподобяващият испанска униформа мундир, разбира се, не означава нищо. Но Джакомо забелязва, че особено в Болоня представителното му облекло е на почит и никой не си и помисля да иска обяснение от добре облечен офицер кой е и на кого служи. Казанова се настанява в жилище на Виа ал Пелегрино и (както сам признава) решава да смае града. Разхожда се по улиците с красиви арки, възхищава се на собствения си образ във витрините и се перчи в кафенетата, чувствайки се предоволен от себе си.

Едно от непредвидимите неща в живота му са средствата, с които живее, при това доста добре, предимно за сметка на приятели и любовници. Явно успява да го прави благодарение на личността, приятната си външност и остроумие. За съжаление не разполагаме с негов портрет в разцвета на силите му, но знаем, че е бил висок близо метър и осемдесет, мургав, с черна коса и очи. Очевидно е бил необикновено мъжествен и са го смятали за красив. (Дори Фридрих Велики коментира хубостта му.) 38 38 Childs, Casanova, p. 31. — Бел.а.