Дерек Паркър - Казанова

Сутринта корабът отплава. На четвъртия ден, близо до бреговете на Грузола 41 41 Сега Коркула. — Бел.а. , южно от Сплит, се разразява силна буря. Суеверният и неук капитан решава, че това е свръхестествено явление и описва дяволите, които е видял да се мятат в облаците над кораба. Моряците изпадат в паника и напускат постовете си. Корабът се насочва към скалите. С присъщата си бързина и импулсивност, Казанова се изкачва по въжето и извиква на мъжете да се върнат на работа. Свещеникът го обвинява, че е атеист и че помага на бурята. Отначало моряците се подчиняват на Джакомо и корабокрушението е предотвратено, но стихията продължава. След три дни обаче те стават подозрителни, смятайки Казанова за пратеник на дявола. Един от моряците се опитва да го хвърли през борда и благодарение на това, че дрехата му се закача на котвата, той се спасява.

Свещеникът си спомня, че го е видял да носи подозрителен пергамент. Всъщност се оказва ръкопис, който Джакомо купува на шега в Анкона (това би накарало всяка жена да се влюби в притежателя му). Казанова го дава на свещеника и той го хвърля в мангала. Ръкописът обаче гори твърде бавно и моряците все повече се убеждават, че в Казанова има нещо загадъчно. Капитанът е принуден да се съгласи да го свали на брега при първа възможност. За щастие бурята утихва и когато корабът стига до Корфу, цялата история е забравена.

За съжаление до пристигането на баило има месец и през това време Казанова загубва всичките си пари на басет. После залага бижутата си, за да може да остане на игралните маси в местното кафене. Тогава и по-късно в Корфу страстта му към хазарта наистина го завладява. Той изгубва много пари и определено изпитва облекчение, когато оръдията на пристанището известяват пристигането на бойния кораб „Европа“ с кавалера Вениеро и свитата му на борда. Следва поредица от вечери и балове, на които местните военноморски командири забавляват гостите. Впоследствие Джакомо се качва на борда на „Европа“ като адютант на баило.

Минаретата, куполите и високите кипариси на Цариград смайват европейците. Казанова е възхитен от гледката, докато корабът минава покрай Седемте кули и влиза в пристанището. Пътниците слизат на брега в средата на юли и Вениеро се настанява във венецианския си дворец в предградието Пера. На чужденците не се разрешава да живеят в стария град и в Пера, но там на практика властват европейските посолства, които наемат собствена охрана от еничари. Вениеро вероятно вижда, че младият му адютант е буен, и му нарежда да не напуска двореца без еничарин, назначен от султана, за да го пази от престъпниците и от онези турци, които все още са враждебно настроени и не се доверяват на хора от други националности и вероизповедания.

Два дни по-късно, придружен от пазач, Казанова отива да предаде писмото от папата на бившия граф дьо Боневал (известен също като Ахмед), тогава губернатор на Карамания и Румелия. Той е хубав, пълен мъж, ранен със сабя в корема, където носи сребърна плочка, и е облечен като френски благородник. Ахмед е готов да помогне на Джакомо с каквото може, но военната му длъжност и чин са препятствие. Посещението е само светско. По всичко изглежда, че Ахмед се чувства приятно в компанията на друг европеец. Той завежда Казанова в библиотеката си, където лавиците са отрупани не с книги, а с бутилки вино. Двамата сядат и обсъждат последните клюки. Ахмед с удоволствие научава новини за стари приятели и познати във Венеция.

Той поканва Джакомо на вечеря и го представя на неколцина видни турци. Сред тях е очарователният Исмаил ефенди, бивш министър на външните работи, който се оказва човекът, за когото посланикът Леце му е дал препоръчително писмо. Край трапезата е и известният и богат философ Юсуф Али. Той проявява подчертан интерес към Казанова и разпитва за причините, които са го накарали да се откаже от свещеничеството и да стане военен. Джакомо отговаря, че няма религиозно призвание.

След няколко дни Казанова е поканен в къщата на Юсуф. Двамата вечерят в градински павилион с изглед към морето, пушат лула и дълго обсъждат удоволствието от това. Джакомо научава, че Юсуф е бил женен два пъти и сега живее с третата си съпруга, момиче почти на възрастта на дъщеря му Зелми. Той има и двама сина. Единият е богат търговец в Солун, а другият е на служба при султана. Бъдещето им е осигурено и петнайсетгодишната Зелми ще наследи цялото богатство на Юсуф.