Дерек Паркър - Казанова

Брат Стефано предлага да придружи Казанова до Рим пеша — разстоянието е около 225 километра. Джакомо се радва, че има водач, макар и неприятен. Стефано е майстор в измъкването на пари и безплатна храна от простодушни селяни, които предлагат гостоприемство. Двамата скоро се скарват, сбиват се и се разделят. Без познанията на монаха за опасностите по време на пътуването, Казанова скоро загубва кесията си, стопанинът на неугледна и мръсна стая, където нощува, едва не го изнасилва, кракът му загноява (не е свикнал да върви по пет-шест часа на ден) и точно когато е в състояние да продължи, брат Стефано се появява отново. Монахът поне има много пари, измъкнати от лековерни хора, и плаща за лечението и подслона на Джакомо.

Нещата обаче все повече се влошават. В друга ужасна крайпътна странноприемница двамата пътници са настанени в една стая с възрастен мъж, две стари вещици, две голи деца, крава и зло куче. През нощта стариците и кучето ги нападат. Монахът удря с тоягата си в мрака. Чува се глъч, после настъпва тишина. Сутринта от жените няма и следа, а старецът лежи мъртъв с рана на челото. Казанова и брат Стефано бързо напускат странноприемницата и се качват на кола за Сполети. Там отново се скарват за трюфели, които брат Стефано е откраднал от красива и щедра стопанка на гостоприемница. Джакомо поваля монаха в крайпътния ров и продължава сам към Кастелнуово, Фламиния и сетне към Рим.

Останал само с дребни пари, Казанова очаква с нетърпение да се срещне с епископ Бернардис и да започне по-удобен живот. За съжаление се оказва, че епископът е напуснал града преди десет дни и е оставил малко пари и указания за Джакомо да се присъедини към него в Неапол. Казанова научава, че Бернардис е отпътувал за Марторано, на 320 километра, и решава да върви дотам пеша, защото отново закъсва с парите. В Портичи той похарчва последните си монети за нощуване и сутринта се разхожда из града, преди да продължи пътешествието си. Джакомо посещава като турист кралския замък, където разговаря с един грък, търговец на вино и минерали, който го поканва в стаите си да опита мускатово вино. Той вижда стъкленици с живак и изведнъж си спомня урок по химия от университета. Разрежда живака с олово и бисмут и удвоява количеството на сместа. После обяснява измамата на гърка и му продава рецептата за петстотин английски лири. Търговецът остава много доволен и му подарява кутия с дузина бръснача със сребърни дръжки.

До Марторано Казанова продължава пътя си вече по-приятно. Там радушно го посреща епископът, който обаче веднага започва да се оплаква от бедността си и това се вижда от условията му на живот. „Дворецът“ му се оказва полуразрушена и оскъдно обзаведена къща. Двамата сядат в порутена трапезария и ядат салата с гранясало олио. После епископът нарежда да вземат единия дюшек от леглото му и да го сложат в съседната стая за Джакомо. На другия ден Бернардис признава, че заплатата му е много по-малка от дълговете. Никой в епархията не може да пише правилно и няма учебници. На литургията в катедралата Казанова се отвращава от оскотелите енориаши — затъпели и груби мъже и грозни жени. Когато се връщат в двореца, той незабавно моли епископа да го освободи от задълженията. Бернардис би се радвал на компанията на интелигентния млад мъж, но сърцето не му дава да откаже. След като прекарва само шест часа в Марторано, Казанова отново е на път и както често става в живота му, заминава, без да има представа къде отива и защо.

На 16 април 1744 г. Джакомо се връща в Неапол и този път носи писма от епископа, с които да се представи на неколцина знатни граждани — маркиз Галиани, Карло Карафа и херцог Маталона. Всъщност той вече познава някои от тях. Но Казанова остава за малко в града, като се занимава предимно с писане на стихове, някои от които са публикувани и високо оценени от критиката. Литературните му произведения обикновено се харесват. По-късно той ще напише няколко пиеси и ще публикува над двайсет книги — повечето към края на живота си. Сред читателите на сонетите, които написва в Неапол, е някой си Антонио Казанова. Мъжът се смята за братовчед на Джакомо. Независимо дали това е така, или не (родословното дърво е неясно), Антонио щедро предоставя на Джакомо пълен гардероб модни дрехи, включително пътнически костюм с позлатени илици. В края на май той потегля с него към Рим.

В каретата пътуват приятен адвокат от Неапол на име Джакомо Кастели, съпругата му Лукреция и сестра й Анджелика. 24 24 В „Казанова“, 1961 г., Дж. Рийвс Чайлдс идентифицира Кастели като Еолус Валати, Лукреция всъщност е Ана Мария, а сестра й Анжелика се казва Лукреция. Сестрите са съответно на 29 и на 19 години, когато Казанова се запознава с тях. Ето защо Лукреция е десет години по-голяма, отколкото той смята. Както и на други места, за да избегна объркване, използвам имената, които им е дал Казанова. — Бел.а. Адвокатът е около петдесетгодишен, но съпругата и сестра й са много по-млади. Така пътуването се превръща в изпитание за деветнайсетгодишния младеж със силен сексуален нагон, който се е въздържал няколко седмици. Причината не е тясната карета, която подскача по неравните пътища и не предразполага към романтично настроение. Притеснението идва от това, че през XVIII век в крайпътните странноприемници обикновено настаняват непознати хора в една стая. Пътниците приемат това за нормално и не роптаят. Жените не се стесняват да се събличат в компанията на непознати мъже. Повечето, изглежда, възприемат възгледите на сестрата на Наполеон, принцеса Боргезе, която на въпроса дали не се чувства „малко неудобно“ да позира гола пред скулптора Канова, отговаря: „Не. Огънят в стаята беше запален.“ 25 25 William Harlit, Conversation of James Northcote Esq., R. A., London, 1949. — Бел.а.