Дерек Паркър - Казанова

Майка му обаче има планове за него. Дзанета напомня на Джакомо за обещанието му към Гримани да се издигне (Казанова не гледа сериозно на това) и смята, че е намерила начин да му помогне. Тя има известно влияние над наскоро избрания епископ на Калабрия, Бернардо де Бернардис, който се съгласява да назначи Казанова на работа като секретар. Епископът поема ангажимента да вземе младежа, когато минава през Венеция на път за Марторано. В това време абат Гримани и отец Тозело решават, че Джакомо трябва да постъпи в семинарията „Сан Чиприано“ в Мурано и да изучава Светото писание, докато епископът пристигне. Семинарията е отлична и известна. Наред с редица прочути личности там е учил и доктор Гоци. Казанова няма друг избор, освен да се съгласи. След прощална нощ с Нанета и Марта той пристига в Мурано в състояние на непознато дотогава сексуално изтощение и няколко дни спи непробудно.

В „Сан Чиприано“ има около сто и петдесет семинаристи. Джакомо се обижда, когато е принуден да положи приемен изпит — нещо, което е далеч под достойнството му, още повече, че го слагат не при големите ученици, а при девет-десетгодишни момчета. Правилата му се струват нелепи и досадни (каквито биха изглеждали на всеки млад мъж, вкусил свободата), а останалите ученици — слабоумни. Казанова обаче се сприятелява с красив и интелигентен петнайсетгодишен младеж, с когото става много близък. Двамата обичат да четат и обсъждат Тасо, Ариосто, Петрарка и Хораций. В „Спомени“ Джакомо твърди, че приятелството им е напълно невинно, но си го спомня със страстта на любовник и дори споменава за чувство на ревност, виждайки юношата да говори с друг. И ако си спомним обзелото го отчаяние след раздялата с благосклонните сестри, вероятно бихме си помислили, че не е било задължително Казанова и приятелят му често да се събират в едно легло, за да обсъждат тънкостите в „Оди“ от Хораций. Не ги заварват заедно, но въпреки това ги сполетява беда. Докато Джакомо е при приятеля си, друго момче вижда, че леглото му е празно, обърква го със своето и ляга да спи. Казанова се връща, без да вдига шум, и заспива. Сутринта ги намират заедно и ги налагат с камшик. Джакомо настоява да подпише клетвена декларация, че дори не е говорил с момчето, намерено в леглото му, и това несъмнено е истина. Въпреки всичко обаче ги изключват от семинарията.

Казанова не е хомосексуалист, нито дори бисексуален, ако това означава забавление и с мъже, и с жени. Но утолявайки страстта си, когато и където намери възможност, от време на време той го прави и с представители на мъжкия пол 19 19 Освен случаите, които споменава в „Спомени“, сред записките, останали след смъртта му, има бележка за откъси и случки, пропуснати в книгата, включително Mes amours avec Camilla (en prison), Mon amour du giton du duc d’Élboeuf, Pederastie avec X. a Dunquerque u Pederastie avec Basin, et ses soeurs. Има и друга бележка: la bague dans les cullotes de l’Etoriere (жаргонен израз за анус). Еторие е офицер от парижката кралска гвардия, известен с красотата си. Камил е женско име, но другите бележки са недвусмислени. — Бел.а. . Той прибягва до хомосексуални авантюри, когато няма на разположение жена или когато е в състояние на неудържима сексуална възбуда и е удобно да се възползва от познанство с някой мъж. Но Джакомо не е особено въодушевен от тези свои контакти. Няколко пъти той хладнокръвно отблъсква ухажорите, макар че понякога може и да се е съгласявал, ако е имал материална изгода.

Сред хронологичните неточности на Казанова в „Спомени“ е разказът му за събитията в периода 1742 — 1743 г. Изглежда, през август 1742 той отива на остров Корфу, където става секретар на Джакомо да Рива, губернатор на венецианските галери там, и се връща във Венеция през март 1743 г., когато умира баба му. Той не споменава нищо по този въпрос и не дава ясно да се разбере истинската причина, поради която през пролетта същата година е задържан в крепостта „Сант Андреа“ на остров южно от Венеция, заедно с две хиляди арестувани албанци. Биологичният му баща Гримани, който сигурно е знаел за задържането му, вероятно е решил, че Казанова трябва да бъде наказан за лошото си поведение в Корфу. Какъвто и да е случаят, за пръв, но не и за последен път Казанова се озовава в затвора. Няма с какво да убива времето, освен да обикаля насам-натам, да разговаря с коменданта на крепостта (подполковник, комуто липсва една четвърт от главата и който дъвче чесън), и да посещава казармите, „за да търся развлечение, където намирах малко любов“ 20 20 Спомени, 1, II, 131. — Бел.а. — израз, който понякога се тълкува като хомосексуален флирт. Други смятат, че някои офицери са му отстъпвали съпругите си. Казанова прелъстява омъжена гъркиня, съпруга на портупей юнкер. Той по-скоро приема благоволението й в замяна срещу писмено заявление мъжът й да бъде повишен в подпоручик и за пръв път се заразява с венерическа болест, вероятно гонорея. Това е още едно преживяване, което впоследствие се повтаря често. Като се има предвид сексуалната свобода по онова време, не е чудно, че венерическите болести са много разпространени в Европа. Джеймс Бозуел се разболява седемнайсет пъти.