Дерек Паркър - Казанова

До края на XVIII век дори лекарите не правят разлика между гонорея, сифилис и шанкър. Последното заболяване е най-безопасно, макар да причинява болезнени рани, язви и възпаления. Гонореята не е по-малко неприятна, тъй като води до възпаление на тестисите и увреждане на уретрите при мъжете и на маточните тръби при жените. Някога тези болести не са били лекувани и са минавали от само себе си. Препоръчвали са се превръзки и сексуално въздържане. Сифилисът е друг въпрос — в най-лошия случай води до жестоко обезобразяване и смърт. Лечението на сифилиса и гонореята с живак, приеман чрез инхалации, на таблетки или като мехлем, е мъчително и почти безполезно, защото причинява язви в устата, загниване на венците и увреждане на бъбреците.

Хората през XVIII век гледат изключително несериозно на венерическите болести и често не им обръщат внимание (паралелът със СПИН е поучителен). Мъже и жени си ги предават един на друг, без да им мигне окото. Понякога Казанова използва презервативи — но по-скоро да предотврати забременяване, отколкото да избегне заразяване. Тъй като симптомите на сифилиса се забелязват по-трудно при жените, отколкото при мъжете, той има късмет, че избягва смъртоносна инфекция. Обикновено взима мерки, когато се заразява. Уви, Казанова не разполага с презервативи в крепостта и горчиво съжалява, когато синьора Орио завежда двете си племенници при него и се налага да се ограничат само до любовна игра. В крепостта има лекар, който прилага medicina spagirica, алхимичен лек. Лечението може и да не е подействало, но след шест седмици въздържане, Джакомо се смята за излекуван.

Освен злочестата си любовна авантюра с гъркинята, Казанова решава да отмъсти на Рацета, мошеник, нает от семейство Гримани, който присвоява или продава голяма част от мебелите на баща му, за да изплати дълговете си. Планът е свидетелство за гениалността на Джакомо. Докато си играе с малкия син на адютанта на крепостта, той се преструва, че навяхва глезена си и моли войника прислужник да го отнесе в стаята му. После му дава достатъчно ракия, за да го приспи. Накрая подкупва лодкар и го кара да се приближи до прозореца му. Така успява да отиде във Венеция, пребива Рацета и се връща в леглото си, преди прислужникът да се е събудил. Той се заклева, че Казанова е бил там цяла нощ.

Войникът потвърждава думите си пред комисар, изпратен да разпита Джакомо. Рацета много добре знае, че нападателят му е Казанова, но е безпомощен да стори каквото и да било. Историята скоро се разчува в салоните на Венеция и хитростта на Джакомо в уреждането на алибито му става пословична.

Казанова е освободен в края на юли 1743 г., тъкмо навреме, за да се срещне с епископ Бернардис, който пристига във Венеция. Епископът го поздравява любезно. Уредено е абат Гримани да изпрати племенника си в Рим, където двамата с Бернардис отново да се срещнат и да отидат заедно в Марторано през Неапол.

Джакомо не е особено въодушевен от плана. Той вече е решил, че няма да следва попрището на велик проповедник и свещеник, и възможността да стане секретар на епископ на отдалечена област в Калабрия не го привлича. Но, така или иначе, отива, просто защото в момента няма какво други да прави.

Казанова отплава от Венеция на 18 октомври в компанията на венецианския посланик в Рим, Кавалиере Андреа да Леце. Той трябва да го остави в Анкона, където отец Лазари, приятел на семейство Гримани, ще му даде пари да продължи пътуването си. Гримани го изпраща с десет цехини — близо 330 английски лири. Това трябва да е изглеждало великолепен подарък, особено след като му предстои да получи още в Анкона. Казанова прекарва последна нощ с „моите малки женички“ Марта и Нанета. Години по-късно той пише, че първата му любов „не ме научи почти на нищо ново, което би могло да ми послужи в училището на живота, понеже беше напълно щастлива, несмущавана от никаква грижа и непомрачавана от никаква себелюбива проява.“ 21 21 Спомени, 1, I, 149. — Бел.а.

Свитата на посланика (която не е голяма — присъстват само той, дворцов управител, свещеник, прислужник, готвач и съпругата му и неколцина слуги) първо спира в Киоца. Дворцовият управител казва на Джакомо да слезе на брега и да се забавлява, докато има възможност. Казанова го склонява да му намери подслон и отива в кафене, където среща двама познати от Падуа. Единият е едноок монах, който го завежда в местен бордей. Джакомо се включва в играта на карти. Последиците са тежки — той отново се заразява с гонорея и загубва повече от 500 днешни английски лири. Залага дрехите си за 30 цехини — над 980 английски лири (винаги харчи много пари за дрехи) — и се връща на кораба.