Дерек Паркър - Казанова

За щастие Казанова е проницателен наблюдател на човешкия характер и разказва не само за интересните и пикантните подробности около любовните си връзки. За него всяка млада жена е личност със своя индивидуалност, а не просто тяло в понякога комичния любовен танц. Това превръща инак скучния рецитал на завоеванията му в интригуващ документ, често разкриващ истинската същност на любовниците му и на самия него.

Анджела не е така красива и привлекателна като Лучия, но Казанова продължава да се среща с нея и се опитва да я склони да се люби с него. Тя обаче не е особено въодушевена, но двете й приятелки, Нанета, на шестнайсет, и Марта Саворнян, на петнайсет години, момичета с аристократичен произход, очевидно се възхищават на Джакомо много повече. Всъщност те флиртуват с него толкова открито и пламенно, че това не убягва дори на отец Тозело, който предупреждава Казанова за опасностите от сближаването с представителки на женския пол. Ала нито Джакомо, нито момичетата се вслушват в съвета му. Казанова спечелва благоразположението на синьора Катерина Орио, младата леля на графините, успява да си издейства да го покани в дома си и влиза в спалнята на момичетата заедно с Анджела. Трите девойки не устояват на изкушението да подразнят шестнайсетгодишния младеж и го докарват до сълзи от отчаяние. Нанета и Марта обаче явно го смятат за неустоим и след седмица отново го поканват в спалнята си, където той загубва девствеността си. После всички сядат в леглото „с костюми от златния век“, наслаждават се на среднощно угощение с хляб и сирене, заклеват се във „вечно приятелство“ и прекарват остатъка от нощта във „взаимни доказателства на нашата страст“ 14 14 Спомени, 5, VII, с. 159. — Бел.а. .

Няколко дни по-късно те му изпращат парче восък, в което има отпечатък от ключа на къщата, за да си направи дубликат и да прекарва нощта с тях, когато пожелае.

Няма съмнение, че сестрите Саворнян са прелъстени доброволно. Момичетата във Венеция през XVIII век още в ранна възраст забелязват, че сексуалният морал не е на първо място сред добродетелите на възрастните. Така Казанова преодолява скрупулите, които му попречват да се възползва от Лучия. От този момент той е доволен да бъде Казанова, любовникът, от външността, интелигентността и остроумието си, без да е прекалено високомерен. Самочувствието е част от обаянието му и той е привлекателен любовник, щастлив от изключителната си мъжественост. Ако някой смята, че възбудата често го довежда до преждевременен оргазъм, то трябва да отбележим, че Джакомо се възстановява бързо и любовниците му няма от какво да се оплакват, особено когато по време на втория или третия път усилията му продължават твърде дълго. Той не принуждава жените да се любят с него. Всъщност се отвращава от мисълта за насилие в леглото. Предпочитанията му са недвусмислени (като изключим няколко хомосексуални връзки). Казанова участва в оргии, но винаги след това се чувства неловко.

Казанова става известен в относително ограничения светски кръг във Венеция, където интересът към красивия и преждевременно развит млад мъж е значителен. Всяка представа за него като сериозен ученик за свещеник би била погрешна. Няма доказателства да е приемал религиозното си обучение по-сериозно, отколкото е необходимо. Издигането на Казанова в църковната йерархия е все още най-вероятният начин да си изкарва прехраната, но според него светският живот в града е твърде забавен, за да се изкуши да прекарва часове наред над богословски писания. Освен това той започва смътно да осъзнава, че някои мъже водят лесен живот, стига да използват остроумието си. Мнозина например се посвещават на хазарта. Други не правят нищо, освен да придружават богати жени на светски събития и после да ги изпращат до дома.

Казанова започва да разбира „механизма“ на венецианското общество, а и на по-широкия свят и да разграничава различните прослойки. Все още обаче не е научил значението на тактичността, което ясно проличава от случка след представянето му на една от най-известните куртизанки в града, Джулиета, прочута като Кавамаки, „чистачката“, защото баща й е уличен метач. 15 15 Спомени, т. 1, с. 101. — Бел.а. Тя е на около осемнайсет години и е много търсена. Говори се, че маркиз Джакомо Санвитали, виден държавник, е платил сто хиляди дуката за нейната благосклонност. Казанова обаче смята, че Джулиета прекалява с грима и устните й са непривлекателни, а ръцете и краката — твърде големи. Според него тя не струва сто хиляди дуката. Една вечер този въпрос е повдигнат в гостната на Малипиеро и Казанова не се притеснява да изрази мнението си. Той казва, че Джулиета няма изискани маниери и притежава само един талант. Малипиеро го предупреждава, че думите му със сигурност ще стигнат до ушите й. Така и става. Следващия път, когато Джакомо я посещава, тя грубо го отблъсва.