Дерек Паркър - Казанова

Казанова става истинско конте. Висок, с мургаво лице, с черни, напудрени, напарфюмирани и изящно накъдрени коси, той спечелва благоразположението (талант, който винаги е притежавал) на седемдесет и шестгодишния венециански сенатор Алвизи Гаспаро Малипиеро. За Малипиеро се знае малко, освен че е един от сто и двайсетте сенатори на града. Предполага се, че е произхождал от аристократичен род и е наследил богатство, тъй като никъде не се споменава, че е работил. Той се движи в най-изисканите среди в града и научава Джакомо на много неща за хубавите храни и вина, а също и как да се държи в обществото. Казват, че в разцвета на силите си сенаторът ерген (вече беззъб и сакат) е имал двайсет любовници и още е забавлявал красиви жени в дома си на Канале Гранде. Казанова отбелязва, че те са „използвали добре най-хубавите си години“ 8 8 Пак там, с. 62. — Бел.а. и несъмнено с удоволствие биха научили на обноски толкова обаятелен млад мъж.

За амбициозния младеж с малко средства е важно да се сприятели с някой богат благородник (комбинацията между прилагателното и съществителното е задължителна), който да му помогне да се издигне. И това е почти последният период във венецианската история, когато подобно нещо е относително лесно. През XVIII век Венеция е все още средище, което привлича художници и архитекти от целия западен свят, а също и композитори и певци, гастролиращи в десетте опери на града. Търговците и благородниците обаче започват да усещат затрудненията от икономическия упадък. Продължителните войни с Турция изпразват градската хазна. Венеция изгубва политическото си надмощие в Италия и Средиземноморието, в резултат на което търговията запада. В средата на XVIII век градът е все така прекрасен, но обеднял. Броят на просяците достига дванайсет хиляди и слугите са отчаяно вкопчени в работните си места в домовете на аристократични семейства, които живеят в бавно рушащи се дворци, а някога доходните им имения изсмукват парите им. Все още обаче има богати възрастни хора, чието покровителство може да се потърси. Малипиеро обича младите и Казанова е един от онези, които взима под крилото си.

В двореца на Канале Гранде Джакомо се превръща в нещо като домашен талисман. Той е любимец на жените, красив аксесоар и има предимството, че макар и едва петнайсетгодишен, умее да води светски и често остроумен разговор. Енорийският свещеник го упреква, че полага прекалено много грижи за външността си, че прекарва часове наред да къдри дългите си, лъскави коси и харчи много пари за благоуханни помади. Казанова му отговаря твърде дръзко, в резултат на което, свещеникът се промъква в стаята му, докато спи, и отрязва косите му. Изпаднал в истерия от гняв, младежът решава да съди свещеника, тъй като в този вид не може да отиде дори на вечеря. Вместо да му се присмее, Малипиеро го изпраща при бръснаря си, за да поправи нанесените щети. Така Джакомо отива на вечеря, горд, че демонстрира нова мода в прическите.

Скоро пред Казанова се открива изненадваща и перспективна възможност. Сенаторът Малипиеро има правото да избере проповедник за неделна служба в църквата „Сан Самуеле“ и поканва Казанова, който още не е навършил шестнайсет години. Джакомо е самоуверен и твърдо решен да смае всички. Убеден, че съдбата му е отредила да стане най-известният проповедник на века, той се втурва към къщи, за да подготви проповедта си.

Когато я прочита на отец Джовани Тозело, свещеника, отговарящ за „Сан Самуеле“, горкият човек е направо слисан. Оказва се, че Казанова е взел текста не от Библията, а от „Послания“ на римския поет еретик Хораций: „Задето очакваното благоволение не отговаряше на заслугите, тя плачеше.“ 9 9 Horace, Epistoles II, 1, 9. — Бел.а. Вероятно той хитро си прави сметката, че богомолците ще оценят достойнствата му, макар че главната тема на проповедта е коварството на човечеството, съпротивляващо се на божествения план на Всевишния. Несъмнено много похвална идея. Казанова обаче цитира не само Хораций, но и други писатели еретици като Сенека, Ориген и Тертулиан. А това вече е недопустимо! Ала противно на мнението на Тозело, когато същата вечер Джакомо прочита проповедта на гостите в дома на Малипиеро, всички го аплодират единодушно, а след няколко дни свободомислещите богомолци в църквата напълно възприемат подобна гледна точка. Доколко дамите от паството на отец Тозело са смаяни от знанията на младия мъж и доколко от външността и чара му, не става ясно, но когато клисарят изсипва кесията за дарения, се оказва, че в нея е имало значителна сума 10 10 Спомени, т. 1, с. 71. Казанова твърди, че са били 50 цехини или 1600 английски лири по сегашния курс. — Бел.а. , както и няколко бележки от дами, които изразяват възхищението си. (В „Спомени“ Казанова гневно пише, че една от анонимните бележки „ме подтикваше към погрешна стъпка, която ще отмина с мълчание.“ 11 11 Пак там, с. 71. — Бел.а. Той е изключително дискретен по отношение на авантюрите си и вероятно в случая не споменава интересна история.)