Дерек Паркър: Казанова

Казанова наследява фамилията си не от биологичния си баща, а от благосклонния съпруг на майка си. Смята се, че истинският му баща е Микеле Гримани, който произхожда от аристократично семейство, собственик на театър „Сан Самуеле“. Вероятно преди да се запознае с Гаетано, Дзанета е била любовница на Гримани. Родителите не проявяват особен интерес към детето. Майка му няма възможност да се сближи с него. След като съпругът й я представя на сцената, тя бързо става изключително популярна. Дзанета е талантлива и често отсъства от Венеция, тъй като играе в една уважавана гастролираща трупа с международна известност. После се заселва в Дрезден, където остава трийсет години до оттеглянето си от сцената през 1764 г. Джакомо не е близък с нея и всъщност няма възможност да я опознае.

Второто дете на Дзанета също е извънбрачно — заченато и родено по време на турне в Лондон през 1727 г. Смята се, че Франческо е син на Уелския принц, по-късно крал Джордж II. Няма съмнение обаче, че Гаетано е баща на другите й три деца — Джовани Батиста (роден през 1730), Мария Магдалена Антония Стела (1730) и Гаетано Алвизио (роден през 1732 след смъртта на баща си). Франческо и Джовани са, общо взето, добри художници. Франческо рисува предимно пейзажи и батални сцени, а Джовани става директор на Дрезденската академия за изящни изкуства.

Най-забележителната личност в ранните години на Казанова е баба му Марция Фарузи. Първото паметно събитие, което той отбелязва в „Спомени“, се случва през 1733 г., когато е на осем години. Изведнъж му потича кръв от носа — и то така обилно, че разтревожена, баба му го завежда при старица на остров Мурано. Хората я смятат за вещица и може би с основание, ако вярваме на спомените на момчето — възрастна жена с котка в ръце, заобиколена от още пет-шест мъркащи котки. Най-напред старицата затваря Джакомо в сандък, където го оставя известно време, ужасен от странни викове, заклинания и тропот. После отваря сандъка, съблича детето, увива го в чаршаф, просмукан от дима на горящи билки, натрива челото му с мехлем и му дава захаросани сливи. Накрая го изпраща у дома, макар че носът му още кърви, и му обещава, че през нощта ще го споходи красива жена и „от нея ще зависи моето щастие“. И през нощта при Джакомо наистина идва красива жена, облечена с изящни одежди и с блестяща корона на главата. Тя се появява през комина, сяда на леглото му, изсипва няколко кутийки върху него, целува го и изчезва.

Сънят оказва необикновено въздействие върху Джакомо. Преди това развитието му е бавно, той е разсеян и не може да се научи да чете и пише. После обаче паметта му изведнъж се засилва и (според собствения му разказ) за по-малко от месец се научава да чете. Случката разпалва и неговия интерес към окултизма — интерес, който по един или друг начин му е полезен през по-голямата част от живота му. Но кървенето от носа продължава и Джакомо губи по литър кръв на седмица. Приятел на Микеле Гримани пише на един лекар в Падуа, който го съветва да отведе момчето извън Венеция, където въздухът му действа зле (много разумен съвет).

По същото време Гаетано Казанова умира от възпаление на мозъка, влошено от намесата на некомпетентни лекари. Преди смъртта си той моли абат Гримани да се грижи за семейството му. Микеле, биологичният баща на Джакомо, и двамата му братя Франческо и Джовани се съгласяват (впоследствие Джовани забравя за обещанието си). Гримани убеждава бабата на Джакомо, че за момчето е по-добре да отиде в Падуа заради здравословното му състояние и за да получи образование там. По онова време децата на актьорите не си губят времето да ходят на училище, а започват да си изкарват прехраната колкото е възможно по-рано. На Джакомо му провървява, получавайки възможност, каквато биха имали само деца на семейства от средната и висшата класа.

На 2 април 1734 г. абат Гримани и синьора Фарузи придружават момчето по време на осемчасово пътуване по канала Брента. Ако разказът му за пътуването е достоверен, става ясно, че още в ранна възраст Джакомо проявява различен поглед към света. Той дреме на дъното на лодката, но се събужда и виждайки минаващите край него дървета, решава, че те се движат. Когато му обясняват, че всъщност се движи лодката, той отговаря, че така му се е сторило. После заявява, че не слънцето се движи на небето, а по-скоро се движи земята. Баба му е възмутена от тази безбожна мисъл, но Гримани е направо смаян.

Джакомо е настанен в пансион в Падуа с три други момчета на неговата възраст. Баба му плаща на хазяина шест цехини 3 3 Венецианската цехина се равнява на 32,72 лири по съвременния курс. Вж. Бележки за използваните парични единици. — Бел.а. — около 196 английски лири по курса през 2001 г. — за храна и дрехи за шест месеца, докато се лекува и учи в училището на Антонио Мария Гоци, млад абат и доктор по канонично и гражданско право. Деветгодишното момче се чувства изоставено и никога не забравя мъката си. В спомените си той пише, че семейството му се е „отървало“ от него.