Дерек Паркър: Казанова

По-късно Казанова, при поредното си финансово крушение, продава каретата, но това няма никакво значение. По свой избор читателят може да се възхити или присмее на поетичното име, но все едно — от мълчанието на времето вече е изкопчен детайл, който прави образа на Казанова осезаем. Паркър се пази от категорично мнение дали героят му има участие в написването на либретото на операта „Дон Жуан“, но ясно подчертава, че либретистът на Моцарт и Казанова са били приятели, срещали са се по времето, когато либретото е било създадено, и съществуват две страници с бележки за сцената между Дон Жуан и Командора, изписани с почерка на Казанова. Откриването и подредбата на документалните доказателства има смисъл и дотолкова, доколкото събужда въображението ни за примамливи, макар и недоказуеми хипотези. В това отношение книгата на Дерек Паркър предоставя богати възможности, именно защото е предпазлива на внушения и защитена като доказателства.

Разбира се, и тази книга, както и всички други, няма да „приключат“ пътя на каретата, наречена „Самота“. Той е проправен от човешкото любопитство, което надживява всичко. Авторът е наясно с това. Но сред стотиците автори, пробвали перото си върху живота на Казанова, Дерек Паркър стои с достойнството на изследовател. Струва си да погледнем с него към каретата на Казанова, която, както винаги, избързва напред, оставяйки ни с очи, подлютени от пушилка и завист.

Юрий Дачев

Една вечер през 1763 г. Джакомо Казанова стои на Уестминстърския мост в Лондон, втренчен в мътните води на Темза, пълни с мръсотиите на града. Джобовете му са натежали от олово, което да го повлече към дъното, когато се хвърли в реката.

Този момент на отчаяние е едно от онези важни обстоятелства, които ни помагат да вникнем в характера му. Той е на път да се самоубие, не защото, подобно на други мъже, е беден, не може да си проправи път в живота, няма приятели или е преживял любовно разочарование, а защото красива млада жена с лоша репутация е интимничила с него, но не му е позволила да стигне до края. Казанова е разочарован не от любов, а от сладострастие и не е в състояние да го понесе. Непоправим женкар, той не може да се примири с факта, че е отхвърлен от жената, която харесва. Младата проститутка Мари Шарпийон е една от малкото жени, устояли на чара му. А Казанова не е изнасилвач. За него благосклонността е толкова важна, колкото и притежаването. Затова моментното отчаяние го завежда на моста Уестминстър.

Поколенията го помнят преди всичко като „голям любовник“. Той притежава загадъчността и сексуалното обаяние на неустоимия прелъстител. Неговите любовни авантюри са интригуващи, тъй като представляват ярко свидетелство за сексуалния и социалния живот в Европа през XVIII век. Те са изключително забавни и по нищо не отстъпват на най-гениалните комедийни сюжети на Голдони. И макар че всеки, който чете „Спомени“ на Казанова, веднага забелязва неразривната връзка между човека и мита, талантът му определено не се ограничава само до спалнята. Важно е да го видим в неговата цялост — мъж, чийто характер е толкова разнолик, че почти всеки ден от живота му, както става ясно от спомените, разкрива нови и нови прояви на коварство, щедрост, сладострастие, чар, лукавство, остроумие, проницателност, користолюбие и интерес към човешката природа. Тъкмо когато насочим вниманието си към личността на един Казанова, внезапно пред нас се появява друг.

Очевидно той се нрави на почти всеки, с когото се запознава — не само на многото жени, които прелъстява — а често и на техните съпрузи и любовници, но и на хора, които далеч го превъзхождат в интелектуално отношение — Волтер, Екатерина Велика, Фридрих Пруски, папа Климент XIII и Бенджамин Франклин. Казанова обича да общува, особено с известни и влиятелни личности, и успява да спечели благоразположението им. Прави го не просто като им въздейства с чара си. Той води интелектуален живот и може да обсъжда теории за данъчно облагане с Фридрих Велики или пък предимствата и недостатъците на Грегорианския и Юлианския календар с Екатерина Велика. Въпреки безкрайните си любовни авантюри и интриги Казанова намира време да изнася лекции за Хораций и Омир в Римската академия и да прочете пред членовете й одата си за страстите на Христос. В Швейцария, след спор с Волтер за достойнствата на Ариосто и Тасо, Казанова отива на разгорещена оргия с три красиви млади жени.

Седне ли да работи — обикновено, когато не е зает с поредната си любовница или не крои планове за набиране на средства, той е способен да мисли задълбочено и постига завидни резултати. Освен „Спомени“ в списъка на публикуваните му произведения влизат двайсет и пет тома и множество журналистически статии. Казанова е драматург и математик, разбира от химия, не му липсва проницателността на дипломат, работи върху либретата на първите френски оратории и доносничи на Венецианската инквизиция. Той е човек на приятните усещания, обича хубавата храна, доброто вино, изисканите дрехи и охолния живот. Казанова е съобразителен и разсъждава бързо, а това му дава възможност да натрупа много пари, без да работи. Близо деветдесет процента от значителните му доходи през периода след публикуването на спомените му идват от дарения — изпросени или получени по друг начин. Животът му е разнообразен и противоречив, плетеница от професионална изобретателност и любовно лицемерие. Не е чудно, че Казанова се превръща в мит още приживе, мит е и сега — за онези, които знаят за него съвсем малко, освен името му.

Читать дальше