Дерек Паркър - Казанова

Не след дълго пристига нов ученик — петнайсетгодишният Кордиани, син на фермер. Казанова го смята за груб, невеж, глупав и с лоши обноски. Кордиани обаче е запознат с въпросите на секса и Бетина започва да му обръща голямо внимание. Джакомо се държи хладно с нея и я лишава от сутрешните милувки. Тя го обвинява в ревност — непознато за него чувство. Но момичето няма намерение да позволи на първия си ученик да я отхвърли и скоро след пристигането на Кордиани занася на Казанова чифт бели чорапи, които е изплела за него, и го моли да ги пробва, за да види дали не се нуждаят от поправка. Първо обаче трябва да измие мръсните му крака, за да не изцапа чорапите. Тя го прави и той изпитва първия си оргазъм.

Силното преживяване, естествено, го смущава. В края на краищата Джакомо е само на единайсет години. Той мисли, че е „обезчестил“ Бетина и нейното любезно, гостоприемно семейство, и че сигурно трябва да се ожени за нея. Чувството му за вина нараства, когато Бетина престава да го посещава сутрин. Тя вероятно също изпитва вина. Може би това означава, че го обича? Инак не би го докоснала нарочно там? Разсъждавайки за това, Джакомо стига до извода, че колкото и невероятно да изглежда, Бетина трябва да е изпитала същото възхитително усещане като него.

Тази случка определя насоката на сексуалния живот на Казанова. От ранна възраст той осъзнава, че като бъде там и има онова, може да доставя огромно удоволствие на момичетата. Удовлетворението от любенето зависи до голяма степен от удовлетворението, което партньорките изпитват от неговото ухажване. Това вероятно е една от причините за успеха му като любовник, защото малцина мъже през XVIII век са се интересували от удоволствието на любовниците си. Както казва един познавач по въпроса, сексуалната активност по онова време се изразява в „мъжът отгоре, жената отдолу, малко игра, бърза еякулация и мъжко безразличие към женския оргазъм“. 6 6 Цит. от Lorence Stone, The Family, Sex and Marriage in England, 1500 — 1800, p. 307. — Бел.а. Казанова прави изключение. Освен това той обича да бъде прелъстяван или да си позволява да мисли, че е така. Макар да го смятат за велик прелъстител, той предпочита да се смята за жертва. Насладата от удоволствието на партньорките му е белег на нарцисизъм, но при него никога не стига до крайност (макар че се проявява другаде — например в прекалени грижи за външността и дрехите). Важна е отчасти и причината за една от най-привлекателните му черти: за разлика от съвременниците си, Казанова не се натрапва на жените.

За Джакомо има само един начин да потвърди съмненията си, че Бетина също се радва на компанията му. Той й изпраща послание, че през нощта ще остави открехната вратата на стаята си и ще я чака. Тя обещава да отиде при него, но не се появява и на зазоряване той вижда Кордиани да излиза от стаята й.

Следва поредица от драми. Бетина се страхува, че Казанова ще й измени, и се преструва на обладана от зли духове, за да избегне подозренията, че забавлява сина на фермера. Гоци урежда посещение на заклинател. Бетина казва на Джакомо, че Кордиани я е заплашил да каже на Гоци за интимностите между нея и по-младото момче. После Бетина се разболява от шарка и това слага край на всичко. След като оздравява, тя се омъжва за обущар. Макар че Казанова не я вижда години наред, през 1776 г. е извикан на смъртния й одър.

Целият този емоционален смут не се отразява на учението на Джакомо. От училището на Гоци той отива в Университета на Падуа на площад „Дел Бо“ и го завършва на шестнайсет години. Там учи философия на морала, химия, математика и право. Оказва се, че най-добрият му шанс да направи кариера е като стане адвокат по канонично право и Джакомо чете ненаситно и изучава не само общоприети трудове, но и магия и окултни науки, особено кабала, и разширява познанията си в областта на еротиката. Казанова живо се интересува от медицина и по-късно съжалява, че не е направил кариера в тази област, макар да става ревностен и често инстинктивно добър лекар любител. Изглежда, връзката му с Бетина за момента остава единственият му физически контакт с жена. Въпреки че се сприятелява с група буйни състуденти, които го посвещават в хазарта и алкохола, той твърди, че не е бил с проститутки, защото не среща „нито една, която да е така хубава като Бетина“ 7 7 Спомени, т. 1, с. 59. — Бел.а. , а и е, общо взето, взискателен в избора си на жени.

През октомври 1739 г. Джакомо се връща във Венеция и живее с брат си Франческо, който учи изобразително изкуство. Следващата година е ръкоположен за свещеник. По онова време мнозина млади мъже се занимават с право. Църквата е приемливо, удобно и безопасно място за онези, които не успяват да се утвърдят като юристи. Това, че Джакомо става свещеник, не му пречи да се наслаждава на живота, нито дори да се ожени, ако иска. Църковните му задължения са малко и могат да бъдат пренебрегнати — помага на духовниците по време на служба, за което не получава нито пари, нито уважение. Той е на най-ниското стъпало в църковната йерархия, откъдето има възможност да се издигне, стига да е достатъчно амбициозен.