Дерек Паркър: Казанова

Всъщност Джакомо няма причини да бъде благодарен. Първия ден, след като баба му с обич се сбогува с него, мърлява и развлечена жена го завежда на тавана, където ще живее с три други момчета и прислужницата — немарливо селско девойче. В стаята гъмжи от плъхове и въшки. На долния етаж, където децата се хранят, има само една глинена кана с вода, в която са варени чепки от грозде. Сребърната лъжица и вилица на Джакомо изчезват и той яде с ръце сушената риба и ябълката, които му се полагат. Когато поисква чиста риза, му отговарят, че може да сменя дрехите си само веднъж седмично, в неделя.

Учителят му Гоци е добър човек, на двайсет и шест години, който живее с родителите си (баща му е обущар като починалия дядо на Джакомо). Тринайсетгодишната му сестра е известна като Бетина. Смята се, че той е потискал хомосексуалните си наклонности 4 4 John Masters, Casanova, p. 14 — Бел.а. , но предположенията, изглежда, се основават единствено на факта, че Гоци остава ерген, обича музиката (научава ученика си да свири на цигулка) и мрази жените — с изключение на майка си, която обожава. В мемоарите си Казанова не намеква за нищо непочтено, дори изтъква „безукорните“ навици на свещеника. Учителят несъмнено е симпатичен. Изтощението на Джакомо го озадачава и отначало той смята обяснението му, че не може да спи заради въшките и плъховете в леглото си, за оправдание. Когато обаче вижда ухапванията от въшки по тялото на ученика си, се убеждава, че той не го лъже, но не е в състояние да направи каквото и да било. С парите, които е платил, Джакомо може да очаква да живее само в такива условия.

Въпреки всичко здравословното му състояние значително се подобрява — заради чистия въздух в Падуа и защото измисля начини да краде храна, която скоро укрепва организма му (за няколко дни момчето поглъща петдесет пушени херинги, които намира в кухнята на пансиона, и редовно яде сурови, току-що снесени яйца от кокошките на двора). Той обича работата в училище и е добър ученик. Очевидно интелигентният му преподавател разбужда неговата любознателност и пъргав ум. Джакомо е любимец на доктор Гоци, който му обръща специално внимание и го насърчава. Вероятно момчето спечелва благосклонността на учителя си с прословутия си чар, но едва ли е било само това. Гоци вижда и природната интелигентност на своя ученик. Скоро Джакомо започва да проверява работата на другите момчета (и да взима от тях храна, защото им помага в уроците). След известно време, с помощта на Гоци, той пише писма на Гримани и на баба си и разказва за условията, при които живее. Абатът му отговаря да не бъде толкова неблагодарен, но госпожа Фарузи незабавно пристига в Падуа, взима го от пансиона коптор, урежда да обръснат главата му, за да се отърве от въшките, и го изпраща да живее при доктор Гоци (който му дава неподходяща руса перука, за да скрие голата си глава).

Шест месеца по-късно Джакомо е единственият ученик в училището. Другите напускат, защото Гоци посвещава времето си само на него. Той е идеалният ученик — схватлив, с неутолим стремеж към знания и вече обсъжда с учителя си въпроси на астрономията, философията и дори на религията. (Как е възможно Бог да е създал вселената от нищо. Това е нелепо!) Ранният интерес на Джакомо към теологията е съпроводен от също толкова преждевременен интерес към секса. В библиотеката на Гоци има една забранена книга — Satyra sotadica de Arcanus Amoris et Venus от Никола Шорие, прочуто еротично произведение, което Казанова прочита и заявява, че му е харесало, макар и на толкова ранна възраст. Добрият доктор очевидно не прави нищо, за да попречи на друг член на семейството да разшири познанията си в тази област. Вероятно той не забелязва последиците, когато казва на сестра си Бетина да се грижи за момчето, да пере дрехите му и да се старае винаги да е чист и спретнат. Джакомо е възхитен от вниманието на „най-хубавото момиче“ в Падуа, както пише на майка си. Тя се радва, че някой, когото синът й харесва, се грижи за него, и изпраща на Бетина коприна и ръкавици. Момичето удвоява старанието си и ходи при момчето да реши косите му, преди да е станало от леглото. Скоро грижите й стават по-интимни.

„Тя идваше при мен всеки ден да ме реши и понякога това ставаше, още преди да съм станал от леглото; казваше, че нямала време да ме чака да стана. Миеше ми лицето, врата и гърдите; даваше ми детински милувки, които считах за невинни и които ме караха да се укорявам, защото ме възбуждаха. Понеже бях три години по-млад от нея, струваше ми се, че тя нищо не си мисли, когато ме милува, и се ядосвах, че аз си мислех нещо. Когато, седнала върху леглото, ми казваше, че съм напълнял и се убеждаваше с ръцете си в това, тя ме възбуждаше много силно… Тогава се ядосвах сам на себе си, задето не се осмелявах да правя същото с нея, но същевременно се радвах, че тя не забелязва колко голямо желание имах за това.“ 5 5 Спомени (в оригинал Hystoire de Ма Vie). Т. 1, с. 36, изд. Калем-90, С., 1990. Преводът на първите два тома е на д-р Андрей Андреев. — Бел.пр.