Дерек Паркър - Казанова

Не след дълго Джулиета наема голяма стая в къщата, където живеят Джакомо и брат му (осигурена им от семейство Гримани), за да организира бал. По време на увеселението предлага на Казанова да разменят дрехите си — тя да облече свещеническите му одежди, а той — роклята й. Джакомо е заинтригуван и с удоволствие й помага да нахлузи панталоните му, но не устоява на изкушението и погалва гърдите й, докато оправя яката на ризата. (Казанова пише, че Джулиета е жена, за която са платили сто хиляди дуката и „си струва труда да бъде разгледана по-подробно.“) 16 16 Джулиета — Джулия Урсула Преато. — Бел.а. . Тя отново го отблъсва и когато смъква панталоните си (които не е искал да събува), за да облече роклята й, той внимава да не издаде интереса си към нея. Джакомо се опитва да я целуне, но Джулиета се противи. Казанова стига до оргазъм. Тя се преструва на ядосана. Колко перверзно, мисли си той. Всяка „порядъчна“ жена в подобно положение би допуснала, че ще има поне бързо опипване. Но куртизанката трябва да дразни мъжете.

След като той се съвзема, двамата слизат в салона и танцуват. Джакомо е доволен, защото всички предполагат, че я е обладал. Но когато се качват горе да се преоблекат и Казанова прави още един опит, тя му удря плесница. Въпреки че наплисква лицето си със студена вода, отпечатъкът от ръката й ясно личи, когато се връща при гостите. Така Казанова разбира, че колкото и да е неустоим, не може да се сравнява с професионалистка. Научава и нещо за себе си — склонността да облича женски дрехи, която остава до края на еротичния му живот.

Известно време след тази случка (не се знае точно кога) Казанова изпада в немилост пред Малипиеро. Старецът се влюбва в седемнайсетгодишната Тереза, дъщеря на Джузепе Имер, актьорът, в чиято трупа играе майката на Джакомо. (Вероятно тя също му е била любовница.) Прозорецът в спалнята на момичето гледа към спалнята на сенатора. Тя му показва прелестите си и той се предава. Майка й я води при него всеки ден. Казанова е заинтригуван от начина, по който Тереза възбужда възрастния мъж и от гнева му, когато тя му отказва целувка или малки интимности. Един ден, когато синьора Имер отсъства, Джакомо е поканен за четвърти на обяд. Останалите гости са Урсула Гардела, още една девойка, от която Малипиеро се интересува (дъщеря на гондолиер и впоследствие любовница на херцог Вюртембург). Казанова остава насаме с Тереза и двамата (както той се изразява) „пожелахме да установим разликата в нашето телесно устройство“. 17 17 Спомени, 1, I, с. 103. — Бел.а. Неочаквано сенаторът се връща, удря с бастуна си младежа, изгонва го и никога повече не го кани в дома си. Казанова получава още един урок — този път за необходимостта от дискретност. Но бързо го забравя.

През март 1743 г. синьора Фарузи, бабата на Джакомо, умира след боледуване, по време на което той съвестно се грижи за нея. „Беше й невъзможно да ми остави нещо, тъй като ми бе дала приживе всичко, което можеше да даде“ 18 18 Пак там, 1, I, 114. — Бел.а. — с обич пише той. Майка му пише от Варшава, че не може да се върне във Венеция. Освен това дава ясно да се разбере, че е дочула за лошото му поведение — че не учи, общува с проститутки и прекарва твърде много време в ухажване — и това не й харесва.

Притеснението й е разбираемо. Казанова проявява вкуса си към красивите жени, хубавата храна и дрехи и висшето общество и това е много по-силно от желанието му да учи и да осмисли бъдещето си. Нещо повече, той започва да осъзнава, че благодарение на своя чар и съобразителност може да оцелее и да изкарва прехраната си, без да работи. Красивата му външност, привлекателни му маниери и способността му да бъде сговорчив му дават възможност да се движи в обществени кръгове, в които извънбрачният син на актриса не би бил приет, и съумява да живее удобно на чужди разноски. Защо да не продължава да го прави? Макар да е изпаднал в немилост пред сенатора Малипиеро, има други богати възрастни мъже и жени с достатъчно пари, които могат да бъдат склонени да покровителстват приятен млад мъж. И Казанова успява да спечели благосклонността им.

Може би по един или друг начин той оценява даренията, които получава (малцина, които му дават пари, впоследствие съжаляват за щедростта си), но истината е, че вече е такъв, какъвто е през по-голямата част от живота си — професионален паразит, който живее на гърба на другите. „Паразит“ е тежка, но точна дума. Казанова не знае какво е труд. От време на време прави услуги, за които му се плаща, но обикновено за тях е нужно да използва интелигентността си и често пъти малко повече късмет. Той става секретар с минимални задължения, шпионин, без да шпионира, политик, който не се интересува от политика, финансов посредник с основни познания по финанси, астролог, който знае малко за астрологията, магьосник, чиито магии никога не се проверяват, и писател, който пише стихове, театрални пиеси и памфлети без особен успех. За сметка на това в светския живот и в любовните отношения пожънва безспорна слава. Що се отнася до парите, Казанова рядко остава без средства и това не го притеснява особено — нещо, което впоследствие неизбежно се променя.