Дерек Паркър - Казанова

Не е чудно, че Джакомо започва сериозно да мисли за поприще на проповедник. След необещаващото начало той решава да спечели благоразположението на свещеника и редовно ходи при него за съвет. Посещенията му са свързани и с присъствието на Анджела Катерина, племенницата на отец Тозело, в която се влюбва. Въпреки първоначалните си възражения, чичо й е силно впечатлен от проповедите на младежа (и вероятно от размера на даренията). Няколко седмици след първия му триумф той отново го поканва да проповядва. Казанова е сигурен в успеха си, но този път е прекалено самоуверен. В деня, в който трябва да проповядва (19 март 1741) той е на обяд с познати благородници. Малко преди четири часа, когато трябва вече да е в църквата, се налага клисарят да отиде да го търси. „С пълен стомах и разгорещена глава аз изтичвам до църквата и се качвам на амвона. Казах въведението много добре; но едва бях казал първите изречения от темата, не знам вече какво говоря и какво трябва да кажа. Опитвам се насила да продължа. Това, което съвсем ме обърка, беше едно замайващо мърморене между неспокойните слушатели, всеки от които бе забелязал моето нещастие. Видях някои да напускат църквата и мислех, че чувам смехове; забърках се съвсем и загубих надеждата да се измъкна с достойнство от това неприятно положение. Невъзможно ми е да кажа дали се престорих на припаднал, или наистина припаднах. Знам само, че се строполих първо върху амвона и ударих силно главата си в стената. Бих предпочел да умра. Двама църковни служители притичаха и ме отнесоха в църковната канцелария; без да кажа никому дума, взех мантията и шапката си, отидох вкъщи и се затворих в стаята си.“ 12 12 Спомени, т. 1, с. 72 — 73. — Бел.а.

На другия ден Казанова заминава за Падуа и се връща едва когато решава, че неприятната случка е забравена.

През следващите дванайсет месеца Джакомо получава няколко житейски урока. Първият е през есента на 1741 г., когато се връща във Венеция и посещава графиня Монте Реале в имението й в Пазеано, на петдесетина километра североизточно от Венеция. Там той среща красиво четиринайсетгодишно момиче, дъщерята на пазача на имението. Без да я е канил, Лучия заявява, че ще му бъде прислужница, и тъй като стаята му е на партера, тя има възможност да влиза и излиза безпрепятствено. Сутрин тя идва още по нощница, сяда на леглото му и му помага да облече халата си.

Може би Лучия се е различавала от другите момичета на нейната възраст, сближили се с Казанова през живота му, мислейки го за богат. Вероятно майка й е знаела за нейните намерения. Но за Джакомо Лучия е целомъдрена — красиво момиче, което го смята за неустоим, както той нея, нещо като Бетина, но без лицемерието й. И много скоро той се влюбва в нея. Или поне така си мисли, доколкото е способен да се „влюби“. Вероятно Казанова така и не разбира какво означава да си „влюбен“, по начина, по който го възприемат повечето хора. Джакомо я намира за очарователна, хубава, привлекателна и изпълнена с желание. Поканва я в леглото си и тя с радост се съгласява. В края на краищата той е свещеник и добър човек. Не би си позволил волности с нея. Лучия е толкова безкористна, а родителите й — така дружелюбни, че Казанова се чувства виновен само при мисълта да се възползва от нея. Макар че тя идва в стаята му единайсет нощи поред, двамата лежат прегърнати. Девойката му позволява интимни милувки, но остава девствена, когато, макар и неохотно, той се връща във Венеция.

Седем месеца по-късно Джакомо отново отива в Пазеано и разбира, че месец, след като е заминал, Лучия е прелъстена от (или може би е прелъстила) един от прислужниците и е избягала с него. 13 13 Години по-късно той отново среща Лучия, която става проститутка в Амстердам. — Бел.а. От този момент той никога повече не прави грешката да бъде прекалено деликатен, когато има до себе си очевидно изпълнена с желание жена.

Подчертаният му интерес към секса го завладява напълно. От спомените му става ясно с какво нетърпение минава от една авантюра към друга, колко малко време отделя за подготовката си за свещеник (баба му и майка му все още смятат, че се е отдал на това поприще) и колко дълго прекарва в ухажване на млади жени. Биографите му, които предполагат, че въпреки доказателствата, сексът е на заден план сред интересите му, грешат. Колкото и да се опитваме да открием „по-сериозен“ интерес на страниците на „Спомени“, се оказва, че такъв няма. Не може да се твърди, че Казанова не се е стремял да „се издигне“, да си създаде връзки с известни личности или да печели пари, нито че няма интелектуални потребности. Но през целия си живот той се отдава по-скоро на сексуални наслади, отколкото на нещо друго и за това можем да съдим по спомените му, когато описва някое историческо събитие или личност.