Дерек Паркър - Казанова

Венерическите болести и играта на карти са двете характерни особености в живота му. Второто е страст, която почти се равнява на тази към жените. Макар да залага на всичко, Казанова предпочита фараон — стара игра на карти. На масата се слагат бронзови жетони, после „банката“ раздава картите и участниците печелят или за себе си, или за „банката“. Както при повечето игри, има и други правила в полза на „банката“. Има казина, но фараон обикновено се играе в частни домове, включително в тези на духовниците, а вероятно и в къщата на майката на Джакомо, тъй като там той за пръв път вижда да се играят карти за пари.

Казанова гледа на играта на карти като на средство за осигуряване на доход. Но обмисля възможността да превърне хазарта в професия, когато финансовото му положение е най-лошо — във Венеция през 1745 г. — и често играе само за да запълва времето си. Той обаче притежава инстинкти на професионален комарджия, не обича да губи и не става от игралната маса, когато печели. Бива го и да лъже. Тогава това се смята за общоприето умение (измамниците са известни като „подобрители на късмета“). Така че от време на време Казанова използва способностите си, за да се погрижи дамите, които играят край него, да печелят.

Спечелените и изгубените от него суми са значителни. Четейки спомените му, човек остава с убеждението, че е печелил повече, отколкото е губил. И въпреки че вероятно не е така, защото шансът за успех на играча е твърде малък, Казанова действително успява да разори „банката“ шест пъти, като всеки път прибира сума, равняваща се на около 9000 английски лири. Печалбата му, когато е „банка“, възлиза на 160 500 английски лири (макар че загубите може би са също толкова). През периода, отразен в „Спомени“, той пише, че е спечелил общо 11 608 000 английски лири по курса в днешно време, а загубите му са само 899 852 лири. 22 22 Pablo Günter, The Casanova Tour, p. 225. — Бел.а.

Казанова се оплаква от финансовото си състояние, докато тартанът (кораб с две мачти и триъгълно платно) напуска Киоца. В Орсара на гемията се качва странстващ монах, грубоват, червенокос селянин на около трийсет години на име Стефано, който очевидно няма представа какво е християнски морал, и се хвали колко е лесно да живее от щедростта на другите. Той демонстрира това, като завежда Джакомо в гостилница, където подлъгва гостилничарката да ги забавлява безплатно. Казанова я убеждава да удължи гостоприемството си. Той е толкова запленен от нея, че я отвежда в леглото въпреки силно заразната си болест. В Анкона ги слагат под карантина за двайсет и осем дни (в Месина върлува чума), от края на октомври до края на ноември. Казанова наема стая и не излиза, предимно заради обеднелия си гардероб. Предимството е, че почивката му помага да се възстанови от гонореята.

След две седмици партерът на къщата, където е отседнал, е нает от турчин, търговец от Солун, който има красива и млада робиня, гъркиня. Тя е черноока, висока и стройна и облечена в колоритна национална дреха и скоро привлича погледа на Джакомо, докато чете или бродира на двора. Не след дълго той й изпраща писмо („Ангел на Изтока, аз те обожавам.“ 23 23 Спомени, 1, I, 159. — Бел.а. ), моли я да си поприказват и й предлага да се качи на една от памучните бали до стената, откъдето ще могат да говорят през дупка в пода на балкона му.

Връзката им е изпълнена с препятствия. В полунощ момичето идва и подава ръката си през дупката да я целуне. На свой ред Казанова пъха ръка през дупката и тя му позволява волности, каквито са възможни в такова неудобно положение. На другия ден той с радост вижда как тя уговаря един от слугите да постави пълен със стока кош под балкона му. Джакомо намира клещи и изкъртва една от дъските на балкона, за да може момичето да провре главата и раменете си. Тя му прави френска любов, а после го моли да я откупи, като казва, че господарят й е готов да я продаде за две хиляди пиастри. Казанова се оплаква, че няма пари, и тогава гъркинята предлага да открадне кутия с диаманти от турчина, които да продаде, за да я купи.

Джакомо може да е всякакъв, но не и крадец. Девойката е разочарована, но оценява християнския му морал. Възбуден до крайност, той успява да откърти дъските и да я изтегли на балкона. В следващия миг Казанова усеща ръка на рамото си и чува пазачът да го пита какво прави. (Тъй като Джакомо и момичето са голи, отговорът е очевиден.) На другия ден карантината е прекратена и Казанова е освободен. Потегляйки, той вижда, че момичето горчиво плаче.