Дерек Паркър - Казанова

Ден по-късно той получава още едно писмо от Анриета. Съдържанието свидетелства за факта, че Джакомо дарява на любовниците си толкова удоволствие, колкото и получава от тях. И може би няма да е преувеличено, ако наречем поне някои от авантюрите му „любов“. Анриета пише:

„Не увеличавай болката си, като мислиш за моята. Нека да бъдем така разумни да си представим, че сме сънували един приятен сън и нека да не се оплакваме от съдбата си; защото един по-очарователен сън не е продължавал никога толкова дълго. Можем да се гордеем, че взаимно сме се ощастливявали напълно в продължение на три месеца. Едва ли има други двама души, които биха могли да кажат същото за себе си; нека често си спомняме щастливите мигове на нашата любов, за да ги подновяваме в душите си, които въпреки раздялата, ще намерят в този спомен също такава висша наслада, както ако нашите сърца туптят гръд до гръд. Не разпитвай за мен, а ако случайно узнаеш коя съм, то не обръщай внимание на това. Ще ти доставя радост, като ти съобщя, че съм привела работите в добър ред и че до края на живота си ще бъда така щастлива, както само мога да бъда, тъй като вече не те притежавам. Аз не зная кой си; но знам, че никой в света не те познава по-добре от мен. В живота си няма да имам вече нито един любовник, но не желая да ти хрумне да ми подражаваш. Искам да обичаш и други даже да намериш някоя друга Анриета. Сбогом!“ 71 71 Спомени, 2, V, 69. — Бел.а.

Казанова решава на следващия ден да замине за Парма, а дотогава не излиза от стаята, в която са били заедно. На стъклото на един от прозорците той вижда надраскани с диамант думите: „Tu oublieras aussi Henriette“ 72 72 „Ще забравиш и Анриета“. — Бел.а. .

Макар че се виждат още два пъти, неизвестно защо тя избягва да говори с него. Той не я забравя и макар отношенията им да са забележително откровени, връзката им безспорно е изпълнена със силни чувства.

Казанова постепенно се съвзема от депресията по пътя за Венеция през прохода Сан Бернар (колата му съпровождат седем мулета, натоварени с багажа), Торино и Парма, където се утешава с актриса от театъра и отново се заразява с гонорея. Той приема шестседмичното затваряне в стаята си и лечението с живак като наказание, че се е опитал да забрави Анриета толкова бързо. Това и молитвите към Бога за прошка го убеждават, че трябва да се поправи. И когато от Венеция пристига новината, че обвиненията срещу него са оттеглени, Джакомо тръгва за града, който винаги е смятал за роден. През пролетта на 1750 г. Брагадино и приятелите му се чудят, че Казанова отбягва кафенетата и игралните маси, редовно посещава богослужения и е решил да изплати дълговете си.

Много скоро обаче Джакомо отново си навлича неприятности и обещава да се ожени за друга хубава млада жена, връща се към хазарта и спечелва значителна сума от лотарията. Междувременно Балети, който още участва в представления в Мантуа, се появява заедно с Марина, за да играят в един от театрите във Венеция. После трябва да отпътуват за Париж и да танцуват в Theatre Italien за празненствата по случай очакваното раждане на син на съпругата на дофина. Казанова решава да замине с тях. Той е приятна компания и тъй като майка му е била известна актриса в Париж, пък и там ще има възможности да се запознае с интересни и вероятно богати, а следователно полезни хора.

Както често прави през живота си, Казанова отива там, накъдето го водят краката. Няма особена причина да замине за Франция, освен че може да му бъде забавно. Няма и специални планове, но това не е необичайно за него. Джакомо не вижда определена възможност за печалба и издигане в обществото развитие или дори за удоволствия, а просто иска да си опита късмета.

Казанова тръгва за Париж на 1 юни. В Лион (в града случайно се запознава с Анчила, която доскоро е танцувала в театър „Хеймаркет“ в Лондон и се е върнала заедно със съпруга си) той е посветен в масонството, чиято загадъчност искрено го привлича и интригува. Джакомо обаче ясно съзнава предимствата, които би имал, ако стане член на бързо разрастваща се организация с вече значително влияние. Ложата, в която е приет в Лион, вероятно е Великата шотландска ложа. По-късно Казанова става майстор и член на Парижката ложа на херцог Клермон. Масонството става все по-популярно като средство за обединяване на хората с добра воля от всякакви религиозни и социални прослойки и въпреки неодобрението на папата, към организацията се присъединяват много католици. Сред масоните има мъже, с които по-късно Джакомо се среща — Томас Хоп от Амстердам (от когото натрупва малко състояние), сър Хорас Ман (британски представител във Флоренция), херцог Маталона от Неапол, граф Панин от Москва, принц де Лин, граф Валдщайн и, разбира се, Моцарт. Макар да съзнава социалните предимства на масонството, Казанова се интересува и от стремежите му като организация и не си прави илюзии за неговия характер. Той отбелязва, че сред членовете му има „доста нехранимайковци и изметът на човешкия род“. 73 73 Спомени, 2, VII, 104. — Бел.а.